Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Папазова разкрива истината за най-големия проблем на нашите трапези
  • Новини

Д-р Папазова разкрива истината за най-големия проблем на нашите трапези

Иван Димитров Пешев май 18, 2023
apsdpaspdasdaskssss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Д-р Мария Папазова, родена през 1957 г. в Поморие, завършва висше образование в хуманитарна медицина през 1981 г. в Медицинска академия в София.

След клинична практика като участъков терапевт и асистент в Националния институт по ендокринология, геронтология и гериатрия, преминава редовна аспирантура в Института по физиология на БАН, към европейската „Програма за изучаване на човека и по-специално на неговия мозък“.

В продължение на повече от 13 години, д-р Папазова се специализира в холистична медицина и работи като холистичен консултант.

Тя постига впечатляващи резултати с пациентите в различни области, независимо от поставената диагноза, като разработва индивидуални програми за хранене, занимава се с микронутриентология, китайска физиология и фармакология, хомеопатия, кристалотерапия и други.

Д-р Папазова благодарение на своите проучвания разкрива истината за храните, които често се консумират с убеждението, че са полезни, но които на практика се оказват опасни за здравето ни. Тя посочва, че някои храни не само ни навреждат здравето, но и съдържат скрити рискове.

Д-р Папазова категорично твърди, че оризът, царевицата, модифицираните пшенични храни, овесът, соята, ръжта и ечемика са сред най-опасните храни.

Тя посочва, че съвременните зърнени култури нямат нищо общо с тези от миналото.

Модифицираните храни се явяват пагубни за организма, като стават истински хищници, които нанасят вреда на нашия организъм. Чрез тези храни в кръвта ни проникват чужди белтъци, които достигат до различни органи и причиняват вреди. Малките деца са особено уязвими, като често реагират със запалителни процеси в червата и има намаляване на имунитета.

Д-р Мария Папазова предупреждава, че тези процеси продължават в организма в продължение на години и най-после се проявяват под формата на сърдечносъдови проблеми, диабет, автоимунни заболявания, затлъстяване и други.

Тя препоръчва заместването на тези храни с картофи, амарант, елда, просо, нахут и киноа, които могат да бъдат използвани за приготвяне на брашно в домашни условия. Това би помогнало да се избегнат големите рискове. Д-р Папазова също дава и други насоки за пречистване на организма и отрича общото мнение, че трябва да се пие голямо количество вода.

Тя обяснява, че количеството вода, което трябва да се приема, е индивидуално за всеки човек и препоръчва дневният прием на 40 милилитра вода на килограм тегло.

Сутринта е препоръчително да се приемат добавки с две основни задачи: да поддържат клетките отворени и хранят стресираните клетки, както и да служат за ежедневен детокс. Втората добавка е свързана с конкретния здравословен проблем на човека.

Докато не се постави диагноза на заболяване, има стресирана и заключена клетка. Д-р Папазова обяснява, че здравето е едно, а болестта е една. През настоящия сезон черният дроб е активен, затова трябва да го поддържаме.

Това може да стане, като се приема зехтин сутрин и вечер преди лягане, се вземат необходимите добавки и се контролира гневът. Гневът е емоцията, която атакува черния дроб. Друг важен аспект е лягането в най-късния час от 23:00 през пролетта и лятото. Черният дроб работи най-активно през нощта, и като лягаме по-късно, блокираме неговата работа,“ обяснява д-р Папазова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водата от сварените яйца: Полезно средство, което никога повече няма да изхвърляте
Next: Всички пълните кренвиршите с кашкавал, но нека ви кажа какво им слагам аз и стават по-вкусни от пържола

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.