Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават 11 хиляди долара заплата на месец: С тези професии ще ви лапнат като топъл хляб
  • Новини

Дават 11 хиляди долара заплата на месец: С тези професии ще ви лапнат като топъл хляб

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2024
sdfvfdsvfdhdgfjffgjhg.png

Огромно е търсенето на соларни инженери в САЩ.75 % от наетите в тази област взимат 11 хиляди долара на месец или 141 хиляди долара. Заплатите достигат до 152 хиляди долара на година. Средната заплата е 102 хиляди долара за 2023 година. Към заплатите се предлагат и много социални придобивки, за да се задържат добрите кадри.Дългосрочните инвестиции в инфраструктура имат потенциала да съживят, поне временно, икономиката

САЩ имат остра нужда от повече жилища и инфраструктура като пътища и мостове. С наливането на повече пари в тези области и работните места ще се увеличават през следващото десетилетие, казва Business Insider.

 

Анализ от Центъра за образование и работна сила на университета в Джорджтаун отбелязва, че част от ръста на работните места, свързани с изграждането на инфраструктура могат да включват „традиционни строителни и транспортни индустрии; интелигентна инфраструктура като електрически технологии за интелигентна мрежа, широколентови и 5G интернет технологии и зелени технологии; професионални и бизнес услуги и други индустрии надолу по веригата.“

 

„Дългосрочните инвестиции в инфраструктура имат потенциала да съживят, поне временно, икономиката на като създадат работни места за заварчици, електротехници, техници и шофьори на камиони, наред с други професии“, се казва в доклада.

 

Строителни работници

Предвижда се строителните работници да отбележат ръст на заетостта от 61 900 от 2022 г. до 2032 г. Тази работа, която е имала средна годишна заплата от 40 750 долара през 2022 г., обикновено няма изискване за официално удостоверение за образование и не се нуждае от трудов стаж в областта. Работата изисква краткосрочно обучение на работното място за придобиване на компетентност.

 

Електротехници

Електротехниците, за които се очаква заетостта да се увеличи с 49 200 от 2022 г. до 2032 г., обикновено имат възможности за чиракуване. Тази работа осигуряваше средна годишна заплата от 60 240 долара през 2022 г. и обикновено изисква диплома за средно образование.

 

Дърводелци

Прогнозните данни на Института за строители на жилища показват, че заетостта на дърводелците се е увеличила с 8600 от 2022 г. до 2032 г. Дърводелството е друга професия с възможности за чиракуване и обикновено изисква диплома за средно образование или еквивалент.

 

Предвижда се наемането на сервизни техници на вятърни турбини да отбележи най-голямо процентно увеличение, с ръст от 44,9% от 11 200 през 2022 г. до 16 200 през 2032 г. Тази работа обикновено не изисква диплома и стига само дългосрочно обучение на работното място за компетентност. Не се изисква и трудов стаж в областта. Тази работа може да включва ремонт, поддръжка и проверка на оборудването.

 

Друга зелена професия, за която се предвижда сравнително голямо процентно увеличение на заетостта, са инсталаторите на слънчеви фотоволтаици, увеличение от 22,3% от 2022 г. до 2032 г.

 

Тази работа обикновено се нуждае от диплома за средно образование или еквивалент за постъпване, умерен срок на професионално обучение за компетентност, но не се нуждае непременно от свързан професионален опит. Освен уменията за инсталиране, работата изисква и умения за активно слушане и критично мислене.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредни новини за Христо Шопов след екшъна с пистолет и Патриция
Next: Любимо предаване на българите се завръща на екран, феновете ликуват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.