Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават ви 30 хиляди лева, ако се преместите да живеете на това райско място
  • Новини

Дават ви 30 хиляди лева, ако се преместите да живеете на това райско място

Иван Димитров Пешев май 20, 2023
ostrroraskraskroasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Правителството на Сардиния предлага финансови стимули, включително 15 хиляди евро, за привличане на желаещи да се настанят на този прекрасен слънчев остров.

Получавате 15 хиляди евро в джоба! Всеки, който приеме офертата, ще бъде възнаграден с безвъзмездна финансова помощ от местното правителство в размер на 15 хиляди евро.

И едно важно допълнение: тази сума не трябва да се връща никога, независимо от обстоятелствата.

С тази нова мярка властите обявяват война на опустошаването на острова и едновременно с това се надяват да осигурят мощен икономически тласък за развитие на селските райони там.

Сардиния е вторият по големина средиземноморски остров с девствени плажове, множество слънчеви дни през годината и живописни градове с богат културен живот. На кратко, по-добро място за живеене е трудно да си представите.

Ето как го описва, например, Инга Грьомингер от „Берлинер цайтунг“, която е посетила острова:

„Защо да летите до Малдивите или Карибите, когато само на два часа път със самолет можете да се насладите на същото тюркоазено и чисто море, с температура на водата от 29 градуса по Целзий? И още по-добре: без гигантски морски животни.

Няма нужда от акули, скатове или гигантски морски костенурки – малките, сладки рибки са напълно достатъчни за мен.“

Финансирането е гарантирано. Парите, които ще бъдат предоставени на заселниците, трябва да бъдат използвани за покупка и ремонт на къща, като второто условие е тя да се намира в община с по-малко от три хиляди жители.

Освен това, предлаганите 15 хиляди евро са максималната сума на помощта – обикновено не надвишаваща 50% от цената на имота или ремонта.

За този проект са предвидени 45 милиона евро, които ще бъдат достатъчни за най-малко 3 хиляди домакинства, които могат да се възползват от това щедро предложение.

Заселниците трябва да се регистрират на адреса си на острова в рамките на 18 месеца след пристигането си, за да могат да кандидатстват за безвъзмездната помощ. Освен тази програма за заселване, съществуват и други проекти за обновяване на запуснати имоти.

Един от тях е проектът „Къщи за едно евро“, който вече се реализира и на остров Сардиния.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Може да получите пари за саниране на еднофамилната си къща! Ето как става
Next: Топ свекървата на България проговори след финала: Прие ли Валерия за снаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.