Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двама мъже заплашват да скочат от сграда заради неплатени заплати в Перник
  • Новини

Двама мъже заплашват да скочат от сграда заради неплатени заплати в Перник

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
zaspaslasltast.jpg

Двама строителни работници вдигнаха на крак полиция, пожарна и Спешна помощ в Перник, след като се качиха на перваза на шестия етаж на новопостроена жилищна кооперация и заплашиха, че ще скочат.

Сигналът е получен в Областната дирекция на МВР около 12 часа, съобщи за Dir.bg говорителят на полицията Венцислав Алексов.

По първоначални данни двамата мъже, които са работили на обекта, твърдят, че не са получили трудовите си възнаграждения. Те отказват да слязат, докато не вземат парите си. На място е пристигнал и кметът на Перник Станислав Владимиров, както и психолог.

Силите на реда се опитват да убедят мъжете да слязат. По неофициална информация при новопостроената кооперация са пристигнали и представители на посолството на Турция у нас.

Не изпускай тези оферти:

От Община Перник все още не уточняват кой е собственик и инвеститор на строежа. Съобщава се само, че има турски посредник.

Строителите настояват да им се изплатят дължимите трудови възнаграждения, като конкретна сума не се съобщава.

С двамата строители разговаря техен колега, както и психолог. Засега работниците категорично отказват да напуснат мястото. От община Перник все още не уточняват кой е собственик и инвеститор на строежа. Съобщава се само, че има турски посредник.

Още новини от България:

Доведеният син на Емилия Масларова Иво Масларов остава в ареста за убийството на брокерката Станка Марангозова. Това е решил Софийският военен съд.

Постоянната мярка за неотклонение „задържане под стража“ е по искане на Военно-окръжна прокуратура – София. Съдът прие, че е налице обосновано предположение за съпричастност на Масларов към извършеното престъпление и го остави в ареста.

Досъдебното производство за убийството на Марангозова се води срещу четирима обвиняеми – подполковник от НСО Борис Иванов, Петър Костов, Иво Масларов и Веселин Денков.

През май 2020 г. бяха задържани физическият убиец Петър Костов, помагачът му Венцислав Пиров и офицерът от НСО Борис Иванов, който според разследването е организирал покушението. Тогава Иво Масларов беше обявен за издирване, защото не беше открит в България. По-късно като подбудител на убийството беше обвинен и бизнесменът Веселин Денков, който е близък приятел на Масларов. Двамата имат неуредени финансови отношения с жертвата, която е подавала жалби за тормоз срещу тях.

На Масларов е повдигнато обвинение, за това, че през 2019 г. в съучастие с Борис Иванов умишлено е склонил и подпомогнал Петър Костов да умъртви Станка Марангозова чрез три изстрела с огнестрелно оръжие в главата й.

Още новини от България:

Взаимни обвинения в заплахи и насилие между хижар и група от почиващи на хижа „Лескова“. След като Даниел Младенов разказа, че е нападнат от група мъже днес те обясниха своята версия за случилото се.

Компания приятели се качва на хижа „Лескова“ на 2 октомври, за да ползват барбекюто до хижата. Твърдят, че малко по-късно са изгонени оттам, а след сигнал до МВР – и задържани за 24 часа, припомня actualno.com.

„Oтидохме на въпросната хижа, говорихме с вероятния собственик. Той първо не беше гостоприемен, но след няколко приказки обсъдихме, че ние сме отраснали там. Те са отишли преди година и нещо на въпросната хижа и човекът се примири и ни пусна. Ние с нищо не сме го натискали. Беше доста негативно настроен: „Напуснете, това е частен имот, вие нямате работа тук“ и ние му казахме: Това е туристическа хижа, ние сме идвали тук много пъти.

След два часа и половина се появи синът му със запален моторен трион, т.нар. резачка и ни заплаши, че ще ни избие, защото сме в частен имот. Задържаха само водачите на моторните превозни средства. Въпросният господин във видимо неадекватно състояние твърди, че ние сме нанесли побой, почупили сме хижата, което аз лично присъстващ твърдя, че не е вярно“, заяви задържаният Людмил Дачев по БТВ.

„Първо искам да кажа, че ние не сме се крили, дори аз доброволно се предадох в полицията. Няма да го направим, защото не се чувстваме виновни. Искаме този човек да понесе всякаква отговорност и наказание за това, което ни причини. Най-важното искаме той да понесе своите последствия, защото той направи опит за убийство.

Накара 14 души да се почувстват застрашени за своя живот. Този човек пристигна, появи се от нищото, обезумял, хиперактивен с побеляло лице, тотално неадекватен. Смятаме, че беше на някакви наркотици. Той се втурна към едно от момчетата с резачката. Само бързата, адекватна и смела реакция на един от нашите приятели предотврати ситуацията да завърши по най-добрия начин, а не с фатален край“, заяви Димитър Томов, задържан.

Младежите твърдят, че след инцидента стопанинът на хижата е отворил дарителска сметка с мотива, че събира пари, за да възстанови щетите. Полицията съобщава, че не е открила разрушения на мястото с изключение на два счупени прозореца.

След инцидента стопанинът на хижата е настанен в болница „Пирогов“ с комоцио и охлузвания по тялото.

„Биха ни с различни видове тояги, с юмруци заплашваха, че ще ни бият и ще ни изселват. Забелязахме, че липсваше резачка, която имахме. Откраднаха ми телефона, докато ги заснемах, за да имам доказателство директно какво се случва с тях. Счупиха косачката за косене на ливадата“, каза на 4 октомври хижарят Даниел Младенов.

Младежите категорично отричат. Имат и съмнения в медицинските документи на Младенов. Цялата компания описва вечерта като филм на ужасите.

„В момента, в който ние се качихме на хижата, всички се запознахме с баща му. Всичко беше напълно нормално, една приятна неделна обстановка в гората. Настанихме се, всичко беше нормално. Нямаше абсолютно никаква предпоставка да стават проблеми“, заяви Преслава Ценова.

Минути преди спречкването един от мъжете си тръгва от хижата и по пътя се среща със стопанина. Твърди, че е бил заплашван и описва състоянието му като неадекватно.

„С един мой приятел си тръгнахме малко по-рано с джипа и на около 500 метра от хижата засичаме въпросния господин с неговия джип. Слиза със запалена резачка и тръгва към нас и крещеше: „Ще ви убия, ще ви заколя. Кой заплашва баща ми“. Беше видимо неадекватен с пенясала уста. Попитахме какво се случва, какво става, той не ни обясни“, казва Юлиян Тодоров.

В хода на разследването МВР установява, че показанията на Младенов съществено се разминават с фактите.

Позиция на ОДМВР – София: На 2 октомври в РУ – Своге бе подаден сигнал, а впоследствие и заявителски материал за възникнало пререкание между собствениците на хижа в Стара планина и група лица. Съобщено било, че стопаните на обекта са били заплашени със саморазправа и нападнати, единият от тях е получил множество удари по тялото.

Заявено било също така повреждане и липса на различни вещи от хижата. В хода на проведените оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия са констатирани съществени противоречия между информацията, подадена от пострадалия, и изяснената фактическа обстановка.

МВР съобщи, че полицаите, които не са реагирали на сигнала навреме, са с дисциплинарни наказания. Впоследствие пострадалият хижар отказа коментар. От прокуратурата обясниха, че по случая е образувано досъдебно производство, предстоят и още разпити.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е лошо! Вижте под какви заплати ще се подписват новите депутати
Next: Откриха 2246 мъртви бебета в дома на гинеколог след смъртта му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.