Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двама премиери в пенсия. Ето колко ще взема Бойко Борисов
  • Новини

Двама премиери в пенсия. Ето колко ще взема Бойко Борисов

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
gfsdhfdhereer.jpg

Двама премиери навършват възраст за пенсия и им предстои подготовка на документите за заслужените пари за старост.

През идния декември Бойко Борисов ще навърши необходимата възраст за пенсиониране и ще може да се влее официално в редиците на пенсионерите. Според правилника на НОИ за 2023 г. право на пенсия имат мъжете, навършили 64 години и 6 месеца, припомни в. „Ретро“.

 

Лидерът на ГЕРБ отпразнува 64-тия си рожден ден още в началото на юни, което означава, че до подаването на документите му за пенсиониране остават едва няколко месеца. Интересно е обаче, че за него ограничението за максимална пенсия няма да важи, тъй като е освободен от него със закон.

 

Според Кодекса за социално осигуряване таванът на пенсиите не се прилага за хора, които са били президент и вицепрезидент, министър-председател и председатели на Народното събрание, както и конституционни съдии. Това означава, че Борисов ще може да взема пълния размер на пенсията си, докато редовите пенсионери са ограничени с таван от 3400 лева.

 

По всяка вероятност личната пенсия на бившия премиер ще надвиши 4000 лева месечно, като се имат предвид високите възнаграждения, които е получавал за различните ръководни постове в държавата, които е заемал през последното десетилетие.

И след пенсионирането си обаче Борисов ще може да продължи да изпълнява служебните си задължения на депутат или в годините напред да се подвизава и на други добре платени властови позиции.

 

След като придобие пенсия, той ще получава едновременно и нея, и месечното си депутатско възнаграждение, ако настоящият парламент продължи да функционира. Освен това, ако продължи да работи и след пенсиониране, автоматично пенсията му ще се увеличава всяка година.

 

Преди месец стана ясно, че в момента като народен представител лидерът на ГЕРБ прибира заплата, възлизаща на точно 7537 лв. Заедно с пенсията доходите му за месец ще скочат над 10 бона.

 

До края на 2023 г. на още един български премиер му предстои да излезе в пенсия. Жан Виденов също навърши необходимата възраст още през март тази година и по всяка вероятност вече е започнал подготовката на документите си за пенсиониране.

 

Той също ще бъде освободен от тавана, но е възможно пенсията му да бъде драстично по-ниска, тъй като през 2020 г. бе съкратен от пловдивския ВУЗ, където бе преподавател, и оттогава насам се води безработен.

 

От бившите министър-председатели пенсионери са Филип Димитров, Иван Костов, Стефан Софиянски, Симеон Сакскобургготски, Огнян Герджиков и Георги Близнашки. Единствено Ренета Инджова не получи пенсия заради проблеми с липсващ стаж.

За тази на Иван Костов пък се появиха медийни публикации, че е в размер на 3800 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не мога да преодолея тази загуба: Мистерията с изчезването на Елена и двете й деца в Истанбул се заплита
Next: Нашенка се оплака, че за 3000 лева на ол инклузив в Кранево получила кошмар, управителката на комплекса ѝ отговори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.