Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Депутатите в НС се превиват от смях! Ген. Атанасов сгафи в залата, Мирослав Иванов го прокуди
  • Новини

Депутатите в НС се превиват от смях! Ген. Атанасов сгафи в залата, Мирослав Иванов го прокуди

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
dedpeduautuat.jpg

В последния ден на 47-ото Народно събрание, може би разбираемо, депутатите си позволяват различни волности.

Това се отнася и за съпредседателя на ДБ ген. Атанас Атанасов, който беше забравил да изключи звука на телефона си.

Докато седеше на мястото си на президиума, зам.-председателят на парламента получи обаждане. Това разбраха всички, защото в залата се разнесе бодра мелодия на военна тръба, която премина в тържествен марш.

„Всички ли са в бойна готовност?”, пошегува се водещия заседанието Мирослав Иванов от ПП.

Ген. Атанасов обаче пренебрегна закачката и просто се наведе към бюрото, за си проведе разтовора. „Да, кажи!”, каза ген. Атанасов на човека от другата страна на връзката, което вече предизвика масов смях сред депутатите, защо репликата се чу отчетливо по озвучителната уредба.

Мирослав Иванов пък нямаше какво да направи, освен да покаже изхода на генерала, който бързо стана и се изнесе от залата, за да проведе разговора си на спокойствие.

Още:

МОН на проф. Николай Денков (в оставка) отново не допусна варианта да се въведе резервна дата за изпитите след седми клас в случай, че дете се разболее непросредствено преди него или в самия ден. Въпреки всички жалби, молби, петиции за необходимостта от втори шанс при положение, че за хиляди деца това външно оценява определя развитието им за цял живот, Денков отказа.

И прати болните не къде да е, а на областни и национални олимпийски кръгове по съответните предмети, макар те да са предвидени не за обща оценка на знанията и способностите по стандартния модел за всички седмокласници, а съдържащи задачи за изявените в конкретната област даровити тийнейджъри.

Ето го цялото съобщение на МОН:

„Когато седмокласник пропусне изпитите от националното външно оценяване (НВО) поради тежък здравословен проблем, настъпил в последния момент, той ще може да участва в класирането за гимназиите с резултатите си от областния или националния кръг на олимпиадите по български език и литература и по математика.

За учениците, които не са участвали в олимпиади, ще важи сега съществуващият ред – ще се взимат предвид само оценките от свидетелството за основно образование, без точки от НВО. Такава промяна предлага Министерството на образованието и науката (МОН) в Наредбата за организация на дейностите в училищното образование. Документът е в процес на обществено обсъждане до 22 август 2022 г.

Всяка година в дните на националното външно оценяване в VII клас има единични случаи на ученици, чието здравословно състояние не позволява да се явят на изпитите. В средата на юни т.г. например две деца пропуснаха единия или и двата изпита поради непреодолими причини – едното беше оперирано по спешност, а другото беше под домашна карантина заради заразно заболяване.

С промените МОН иска да даде възможност при такива извънредни ситуации седмокласниците, които преди това са доказали своите знания в олимпиади, да участват в класирането за VIII клас наравно със своите съученици. В тези случаи балът ще се формира, като вместо резултата от изпита от националното външно оценяване се използва по-високият от резултатите от областния или от националния кръг на олимпиадата по съответния учебен предмет.

Резултатът ще се отчита в точки, изчислени като процент от максималния брой точки за съответното състезание. В момента само учениците, класирани на първите три места на тези олимпиади, имат право да използват резултатите си от състезанията вместо тези от изпитите.

При възникването на извънредни обстоятелства, свързани със здравето на детето, родителите трябва незабавно да уведомят началника на регионалното управление на образованието (РУО) и не по-късно от три дни след датата на пропуснатия изпит да представят в РУО документи от болница или от Регионалната здравна инспекция, които доказват невъзможността на ученика да положи изпита“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмарът е неописуем! 7-годишно дете изчезна в река Марица в Пловдив
Next: Леден душ за ВСИЧКИ българи, на които не им достига стажа за пенсия- ето какво ги чака

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.