Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Депутатите в НС се превиват от смях! Ген. Атанасов сгафи в залата, Мирослав Иванов го прокуди
  • Новини

Депутатите в НС се превиват от смях! Ген. Атанасов сгафи в залата, Мирослав Иванов го прокуди

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
dedpeduautuat.jpg

В последния ден на 47-ото Народно събрание, може би разбираемо, депутатите си позволяват различни волности.

Това се отнася и за съпредседателя на ДБ ген. Атанас Атанасов, който беше забравил да изключи звука на телефона си.

Докато седеше на мястото си на президиума, зам.-председателят на парламента получи обаждане. Това разбраха всички, защото в залата се разнесе бодра мелодия на военна тръба, която премина в тържествен марш.

„Всички ли са в бойна готовност?”, пошегува се водещия заседанието Мирослав Иванов от ПП.

Ген. Атанасов обаче пренебрегна закачката и просто се наведе към бюрото, за си проведе разтовора. „Да, кажи!”, каза ген. Атанасов на човека от другата страна на връзката, което вече предизвика масов смях сред депутатите, защо репликата се чу отчетливо по озвучителната уредба.

Мирослав Иванов пък нямаше какво да направи, освен да покаже изхода на генерала, който бързо стана и се изнесе от залата, за да проведе разговора си на спокойствие.

Още:

МОН на проф. Николай Денков (в оставка) отново не допусна варианта да се въведе резервна дата за изпитите след седми клас в случай, че дете се разболее непросредствено преди него или в самия ден. Въпреки всички жалби, молби, петиции за необходимостта от втори шанс при положение, че за хиляди деца това външно оценява определя развитието им за цял живот, Денков отказа.

И прати болните не къде да е, а на областни и национални олимпийски кръгове по съответните предмети, макар те да са предвидени не за обща оценка на знанията и способностите по стандартния модел за всички седмокласници, а съдържащи задачи за изявените в конкретната област даровити тийнейджъри.

Ето го цялото съобщение на МОН:

„Когато седмокласник пропусне изпитите от националното външно оценяване (НВО) поради тежък здравословен проблем, настъпил в последния момент, той ще може да участва в класирането за гимназиите с резултатите си от областния или националния кръг на олимпиадите по български език и литература и по математика.

За учениците, които не са участвали в олимпиади, ще важи сега съществуващият ред – ще се взимат предвид само оценките от свидетелството за основно образование, без точки от НВО. Такава промяна предлага Министерството на образованието и науката (МОН) в Наредбата за организация на дейностите в училищното образование. Документът е в процес на обществено обсъждане до 22 август 2022 г.

Всяка година в дните на националното външно оценяване в VII клас има единични случаи на ученици, чието здравословно състояние не позволява да се явят на изпитите. В средата на юни т.г. например две деца пропуснаха единия или и двата изпита поради непреодолими причини – едното беше оперирано по спешност, а другото беше под домашна карантина заради заразно заболяване.

С промените МОН иска да даде възможност при такива извънредни ситуации седмокласниците, които преди това са доказали своите знания в олимпиади, да участват в класирането за VIII клас наравно със своите съученици. В тези случаи балът ще се формира, като вместо резултата от изпита от националното външно оценяване се използва по-високият от резултатите от областния или от националния кръг на олимпиадата по съответния учебен предмет.

Резултатът ще се отчита в точки, изчислени като процент от максималния брой точки за съответното състезание. В момента само учениците, класирани на първите три места на тези олимпиади, имат право да използват резултатите си от състезанията вместо тези от изпитите.

При възникването на извънредни обстоятелства, свързани със здравето на детето, родителите трябва незабавно да уведомят началника на регионалното управление на образованието (РУО) и не по-късно от три дни след датата на пропуснатия изпит да представят в РУО документи от болница или от Регионалната здравна инспекция, които доказват невъзможността на ученика да положи изпита“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмарът е неописуем! 7-годишно дете изчезна в река Марица в Пловдив
Next: Леден душ за ВСИЧКИ българи, на които не им достига стажа за пенсия- ето какво ги чака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.