Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Банова-Плевнелиева проговори за преживяванията си в Hell’s Kitchen
  • Новини

Деси Банова-Плевнелиева проговори за преживяванията си в Hell’s Kitchen

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
dedasidasikaoiyaosyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Деси Банова-Плевнелиева е поредният участник, който приключва участието си в Hell’s Kitchen и ето, че вече може да признае истинската причина да влезе в кулинарната надпревара. За първи път тя признава и нещо много любопитно за шеф Виктор Ангелов.

Блондинката беше гост в „На кафе“, където подробно сподели с Гала всички преживявания, през които е преминала покрай участието си в кулинарната надпревара.

„Харесвам много всички кулинарни предавания. Участвала съм не веднъж в „Черешката на тортата“. Гледам с интерес Hell’s Kitchen и „Кошмари в кухнята“ и когато получих поканата доста се двоумих. Впечатлих се от енергията на съвместната кауза на УНИЦЕФ и NOVA и си помислих, че може да се помогне на децата.

Световната статистика е стряскаща. Според нея на всеки пет минути умира дете, на което му е причинено насилие, а в България за съжаление почти всяко второ дете е ставало свидетел или е преживявало някакво насилие.

Знаех, че участието ми ще събуди обществения интерес и реших да го обвържа с кауза. Излязох от зоната си на комфорт, включих се във всички предизвикателства, но в името на тази кауза“, разяснява мотивите си да се включи в кулинарното риалити водещата. Но това не е всичко.

„Започнах много да чета, да гледам кулинарни рецепти и да се информирам. Съпругът ми се шегуваше, че е най-големият печеливш, защото започнах да експериментирам у дома с всякакви рецепти. Бях убедена, че ще науча много нови неща“, призна с усмивка след това Банова-Плевнелиева, а от думите ѝ става ясно, че преди това май не е била толкова активна в кухнята у дома.

„Приех участието си като предизвикателство, което ще ми донесе много позитиви. Научих много нови неща и също така, че съм екипен играч. Не бях срещала никога преди това Роксана, Вики и бях леко притеснена. Повече се притеснявах за кулинарните си умения и първия път бях много стресната, защото имаше и други игри и предизвикателства“.

„Шеф Ангелов е много респектираща фигура и се чувствах като на изпит. Впечатлих се от факта, че няма аутокю и за мен това са най-добрите водещи. Има бърз ум, страхотно чувство за хумор и решава на момента.

Понякога е доста критичен, но справедлив“, коментира шеф готвача чаровната участничка. И добавя, че много се е забавлявала в кулинарното предаване пред и зад камера. Импулсивно е взела решението да го напусне, тъй като е искала да запази Деси Цонева предаването. Не е имала амбиции да стигне до финала, а да представи благотворителната си кауза.

„С Къци Вапцаров няма как да скучаеш. Камелия Воче е невероятна като човек и кулинар. Всички се шегуват с мен за салатата Цезар и искат да им я приготвя. До 25 години не можех да готвя. Нищо не знаех и имах един единствен опит. Бях малка, нашите отидоха някъде и останах сама. Реших да експериментирам и започнах да точа баница. Баба ми правеше най-невероятната баница на света. Гледала съм как я приготвя и направих една мъничка баница.

Всичко ми се получи, но с фурната не се справих и я изгорих. Когато родителите ми се върнаха у дома, ги впечатлих. Когато създадох семейство и се преместих да живея с партньора ми, звънях непрекъснато по телефона. Неволята учи“, разказва за първите си опити в кухнята в детството си Деси.

„Работата, с която се занимавам в момента много ме вдъхновява и обогатява. Тъй като съм завършила Международен туризъм си мислех, че ще правя нещо свързано с туризма и никога не съм мечтала и мислела, че ще правя рубриката „Тук и сега“. Връщайки се от майчинство мислех, че ще продължа с рубриката „Истории на успеха“, но стигнахме до тази концепция за новата рубрика и тя много ми харесва. Срещам се с невероятни личности и вдъхновяващи хора, от които има какво да научим и са за пример на това общество.

Всички интервюта с темата Украйна, като съпругата на президента Виктор Юшченко – Катерина, президента Порошенко, който се включи онлайн от барикадите и последните две интервюта, които направих на форума в Баку много ме вълнуват.

 

Мисля, че са едни от най-разтърсващите. Също така и срещата ми с Мери Кенеди, която е племенница на 35-ия Президент на САЩ и дъщеря на Робърт Кенеди.

 

Тя продължава делото на баща си и се занимава с правата на човека. От емоции след тези интервюта буквално плача“, признава водещата на авторската поредица „Тук и сега“, в която се разказват човешките истории на популярните личности, в различна светлина./show.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сляпо момиче само ходи на училище без да знае, че мама бди зад нея
Next: Погребан жив: Мъж загина, затрупан по време на изкопни работи в Шуменско

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.