Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дете предвиди събития, които са се случили на Земята и тайни, които пирамидите крият
  • Новини

Дете предвиди събития, които са се случили на Земята и тайни, които пирамидите крият

Иван Димитров Пешев май 31, 2023
bbsdsisiskskrrkss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Разбира се, има скептици, които не вярват в това, но е факт, че разказите на момчето съдържат убедителни подробности от живота на Марс. Всичко започва, когато малкият Борис Киприянович успява да задържи сам главата си изправена , когато е едва на две седмици.

Дете предвиди събития, които са се случили на Земята и тайни, които пирамидите крият 2

Всички знаем, че бебетата не могат да го направят на тази крехка възраст.
Тогава, родителите му осъзнават, че той е по-специален.

Роден пред 1996 година, малчуганът проговаря, когато е едва на няколко седмици.

Когато става на година и половина, Борис може да чете и рисува. На 2 годинки започва да ходи на детска градина. Друг странен факт е, че момчето знаело всичко за космоса, а никой не му е разказвал за това. Той познавал планетите, съзвездията и звездите.
Когато е на 7 години, Борис е на почивка с родителите си и техни приятели. Тогава той решава да им каже нещо – моли ги да се успокоят и да го чуят.

След като успява да привлече вниманието на близките си, момчето им казва, че е дошъл от планетата Марс, за да помогне на Земята.
Той казва, че в предишния си живот е живял на Марс, а сега се е преродил като дете Индиго.

Борис продължава да разказва, че жителите на Марс сякаш спират да стареят на 35-годишна възраст, което той си обяснява с вдишването на въглероден диоксид вместо кислород. Той споделя, че те са високи и притежават напреднала технология, която им позволява да пътуват около звездите.

Спомням си, когато бях на 14 или 15 години – казва Борис, говорейки за предишния си живот. – Марсианците водят войни, така че често ми се налагаше да участвам във въздушни нападения с мой приятел. Пътувахме в космоса с кръглите си космически кораби, наблюдавайки живота на Земята.

Марсианските кораби са доста сложно конструирани. Те са на слоеве и могат да летят из цялата Вселена.

Момчето твърди, че това е довело до унищожение. Той казва, че заради тези технологии, Марсианците са се самоунищожили преди много време.

Животът на Марс обаче продължава – хората там обитават подземни градове.

Борис казва още, че неговите хора, оцелели след катастрофата, са видели сходен начин на живот на Земята, пише “Съновник”. Той летял с кораб до

Земята с изследователска мисия, а това се е случило по времето на лемурийците, за които той разказва с учудващи подробности.

Момчето предсказва следното: Човешкият живот ще се промени, когато Сфинксът бъде отворен. Има механизъм за отваряне някъде зад ухото. Той твърди, че пирамидите в Гиза пазят тайни, каквито не можем да си представим.

През 2017 учените откриват нещо странно в Хеопсовата пирамида в Гиза. В сърцето ѝ са открити изображения, създадени от космически лъчи. Никой не можа да обясни какво всъщност е това.

През годините Борис продължава да разказва историята си, макар днес да не може да се открие много информация за него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Магично място привлича много туристи от цяла България и света
Next: Стюардеса разкри на какво да обърнем особено внимание при настаняване в хотел

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.