Цяла нощ Нина Андреевна не можа да мигне. Дъждът валя в продължение на много часове, без да спира. А покривът на къщата беше толкова стар, че протичаше на различни места. Самата старица не можеше да го поправи. А децата напуснаха селото, когато пораснаха. Отначало идваха на гости на майка си, а после просто се обаждаха. А сега от тях нямаше никаква вест.
Децата отдавна били изоставили старата си майка в селото – и дори престанали да се обаждат! Но някак си на вратата се почука…
Дъждовните капки падаха шумно в мивките и кофите из къщата. Изглеждаше така, сякаш проливният дъжд бушуваше не навън, а точно тук. Баба отдавна беше свикнала с този звук, но все още не можеше да заспи при него.
Колкото и да се мяташе и обръщаше, сънят така и не идваше. Една след друга в главата ѝ започнаха да се прокрадват различни мисли. Нина Андреевна си спомни за далечната си младост.
Когато затваряше очи, виждаше всичко така, сякаш не бяха минали толкова много години. Сякаш само вчера беше красиво момиче, на чиято снежнобяла кожа всички се възхищаваха. Майка ѝ се шегуваше, че слънцето я пази и не я изгаря. В края на краищата, дори и в изгарящата жега тя не придобиваше тен.
Старицата си спомни и как се е запознала с бъдещия си съпруг. По онова време в близост до селото имало колхоз. Младите хора често били изпращани да работят на полето. Те имали повече сили и опит, които да натрупат.
Тези места винаги са били красиви. Живописните полета били заменени от гори, а наблизо имало чисто езеро. Младите хора винаги с удоволствие отиваха на сенокос. В края на краищата там, далеч от родителските погледи, те се чувстваха много по-свободни.
Именно там Нина се запознала с Иван. Момчето привличаше вниманието на много момичета. Висок, силен, тъмнокос, той се различаваше благоприятно от местните момчета. Струваше му се, че може да вдигне цяла купа сено.
Двамата се харесаха веднага. Но само Нина се съмняваше дали да започнат връзка. В края на краищата момчето беше израснало в града и живееше там. В селото не ги харесваха много. Смятаха, че не може да им се има доверие.
Но любовта не оставяше друг избор. Започнаха да се срещат. Можеха да се скитат из полята и горите до малките часове на сутринта. А когато сенокосът свърши, Иван реши да прави всичко по правилата. Той дошъл при родителите на момичето, за да им предложи брак.
Вярно е, че бащата на Нина веднага беше против. И дори не защото живеел в града. Иван просто нямаше собствена къща, а и не се отличаваше с богатство. Баща му каза, че първо трябва да се сдобие със собствено домакинство, а после да се сгоди за дъщеря му.
Така че той си тръгнал с нищо. Момичето се притеснило и скоро разбрало, че чака дете. Първо решила да каже на майка си, а после бащата разбрал. Тогава цялото семейство било много скандализирано. Бащата дори грабнал пистолет, но после се успокоил. Каза, че няма да търпи такъв срам и каза на дъщеря си да си тръгне. Не можел да си представи, че ще бъде толкова опозорен в очите на съселяните си, затова не искал те да разберат.
Нина замина за града, където отседна при леля си. Само че онази се подиграваше с нея по всички възможни начини, като я принуждаваше да върши най-тежката и мръсна работа. А когато дошло време да ражда, дори не я изпратила в болницата. Каза, че може да роди у дома.
Само че бебето се родило мъртво. Няколко седмици по-късно, когато момичето се възстановило, леля ѝ я изпратила обратно в селото. Там я очаквали щастливи новини. През всичките изминали месеци Иван бил на печалба и сега можел да си позволи да си купи собствена къща. Родителите се съгласили на сватбата.
Изминали няколко години и Нина не успяла веднага да забременее отново. Но след около 5 години семейството се сдобило с първородната си рожба. Синът бил кръстен Серьожа, а няколко години по-късно се родила и дъщеря Олга.
Живеели добре, семейството им се смятало за благополучно. Иван работел много, така че винаги имали достатъчно пари. Но щастието не продължило дълго. Един ден съпругът ѝ отишъл на лов, от който така и не се върнал. Цялото село го търсело, но не открили никаква следа от него.
По това време децата вече били почти пораснали, така че Нина се справила. Въпреки че не ѝ било лесно да приеме загубата на мъжа, когото обичала.
Минали още няколко години и децата започнали да се разделят. Първоначално Сергей отишъл да учи. В града се запознал с едно момиче и скоро се оженили. След него замина и Олга. По принцип тя се запознала с чужденец, с когото скоро се преместила в друга държава.
Известно време момичето все още се обаждало на майка си, но скоро и тя престанала да го прави. Сергей, въпреки че живееше недалеч, не се стремеше да посещава Нина Андреевна. Дошъл няколко пъти, но след това престанал да я посещава. Разтревожена, майката помолила съседката си, която отивала в града, да дойде и да види сина ѝ. Той казал, че Сергей е в дълга командировка. Той не разстроил старицата, че синът ѝ просто не иска да я вижда.
Нина Андреевна продължаваше да се надява, че някой ден Серьожа ще дойде при нея. Тази вечер, слушайки шума на дъжда, тя мечтаеше да го види.
Успя да заспи, когато вече се свечеряваше. Баба се събуди по-късно от обикновено и ѝ беше трудно да заспи. От времето я боляха костите. Трудно й беше да диша. Опитваше се да се движи поне по някакъв начин, за да се почувства по-добре, но не винаги можеше заради лошото си здраве.
Често старата жена излизаше навън да се поразходи. Близо до къщата ѝ имало борова гора, където се разхождала при хубаво време. Днес слънцето грееше ярко. Примигвайки с очи, до печката спеше рижав котарак. Той се протегна и започна да се събужда от стъпките ѝ. Котката беше единственото близко живо същество.
Нина Андреевна му се усмихна и реши, че ще сготви овесена каша за себе си и черен дроб за него. Тежко стигна до готварската печка, извади храната и приборите. И скоро ароматът на приготвената закуска се разнесе из цялата къща.
Едва беше приключила с приготовленията, когато на вратата се почука. Баба се изненада, тъй като не очакваше някой да дойде.
Когато отворила вратата, видяла на прага непознат човек. Мъжът изглеждаше на около 40 години и тя се опита да си спомни дали го е виждала преди. Но колкото и да се стараеше, нямаше никакви асоциации.
Непознатият я повикал по име и казал, че е дошъл да я види. Тя се изненада, но го покани да влезе. Вече в къщата тя попитала кой е той. Мъжът казал, че е неин роднина. Той бил син на същата леля, при която Нина Андреевна живяла, когато била бременна.
Жената била изненадана. По онова време лелята вече не била млада, а и още нямала деца. Роднината се казвал Николай. Всъщност той бил на около 50 години. Старата жена веднага почувствала благосклонност към него. Когато той се усмихна, беше очевидно, че го прави искрено. Усмивката му беше наистина мила.
Двамата дълго време разговаряха за миналото. А когато разговорът стигна до децата, бабата се разплака. Николай разбра, че за нея това е болезнена тема, и не каза нищо повече. Каза, че ще се радва да остане при нея за известно време, ако тя няма нищо против.
Разбира се, жената нямаше нищо против. С него тя се чувстваше по-малко самотна. Освен това Николай се оказал много икономичен. Когато навън отново завалял дъжд, той видял, че покривът тече. И още на следващия ден се заел да го поправи.
А Нина Андреевна с удоволствие му готвеше храна. Отдавна не ѝ се беше налагало да храни никого, освен котката. Къщата стана по-весела и сякаш по-светла.
Един ден мъжът станал малко по-рано от баба ѝ и тя го чула да се разхожда по тавана. Тя разбра, че той е решил да поправи счупената антена, заради която телевизорът не работеше.
Отнело му само половин час и старото оборудване най-накрая заработило. Те включиха първата програма, която успяха да намерят, и започнаха да я гледат. Междувременно Николай мислеше как да започне разговор. Осъзна, че е време да разкрие истината.
Майка му никога не го е обичала. Баща му сякаш го съжаляваше, но той не усещаше искрена топлина и от него. Когато Коля бил на 17 години, случайно дочул разговора им. Оказало се, че родителите му не са негови роднини. Но цялата истина момчето научило едва когато осиновителката починала, а бащата бил на прага на смъртта.
Той и разказал на Николай как преди много време са измамили племенницата на жена му, която дошла в града да ражда.
Тогава родителите й им били платили достатъчно пари, за да се отърват от детето. Те не искали да чуят за позора на дъщеря си, затова помолили роднините да им кажат, че бебето е починало. Бездетните роднини нямали нищо против това, тъй като отдавна искали да станат родители. В крайна сметка Нина се върнала в селото, а Коля останал да живее в чуждо семейство. Преди смъртта си баща му моли да намери истинската му майка и да я помоли за прошка.
Николай бил женен, когато научил истината. Но отношенията със съпругата му се влошават и те решават да се разведат. Тогава той решава да се срещне с истинската си майка. Мислел, че ще хване жив и баща си, но Иван отдавна бил починал.
Виждайки, че другите деца нямат нужда от старата жена, той решил да остане при нея. Чувствал се отговорен за майка си.
Двамата заживели мирно. Но един ден Нина Андреевна нещастно паднала и си счупила ръката. Двамата отишли в града, в болницата. На връщане спряха в един голям магазин, за да купят хранителни продукти. Там се запознаха със Сергей. Синът ясно дал да се разбере, че не иска повече да се среща със собствената си майка.
Още вечерта бабата започнала да говори, че Бог я наказва. Била сигурна, че самата тя е заслужила такова отношение от страна на собствените си деца. Можела е да има още едно дете, когато е била млада, но не го е запазила. Продължавала да се обвинява, че не е настоявала за болница. Може би бебето щеше да оцелее.
Тогава Николай не издържа и най-накрая каза истината. За това, че е бил оставен в чуждо семейство, а тя е казала, че е умрял. След като разказа всичко, той най-накрая се почувства спокоен. А Нина Андреевна дълго плакала, мислейки за това, че се е лишила от първородния си син.
Скоро събраха всички вещи на старицата, за да я преместят в града. Не забравиха и за котката. Николай имаше просторна къща, в която винаги беше мечтал да живее със собствената си майка.
Какво мислите за тази история? Споделете мнението си в коментарите!