Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват
  • Новини

Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
prazznnikaskga

На 9 декември Православната църква почита Света Анна,  майката на Света Богородица . Светицата е покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните
жени. Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени
от ангел, който им съобщава, че ще имат дете.

 

Имен ден празнуват Ана, Анета, Анелия, Анка, Анна, Аница, Анелия, Аня, Яна, Янка,
Янко.

Тя е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството.

 

Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които
в нейния ден не работят, за да не се разболяват децата им и не боядисват, защото
според поверието от този ден започват родилните мъки на божията майка. Момите
пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат,
това е знак за скорошна женитба.Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи
първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече
мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.

 

На 9 декември Българската православната църква чества зачатието на Света Анна
– майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във
Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща
името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име
– Анна.

 

Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към
пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен
елен).Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.
Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът
се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват,
че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“.

 

Нощта, предхождаща празника, е време за заклинания, прокоби и магии. През нея
магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и
демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили,
те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и „свалят“
месечината в сито. Превръщат я в шарена крава и издояват млякото й.

 

Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот
и труд. Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят развалени яйца,
правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт. За да се предпазят
от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около
стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина,
чесън и въглени.

 

Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището.
Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата
сила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гала си купи благородническа титла! Вече е лейди
Next: Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.