Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват
  • Новини

Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
prazznnikaskga

На 9 декември Православната църква почита Света Анна,  майката на Света Богородица . Светицата е покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните
жени. Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени
от ангел, който им съобщава, че ще имат дете.

 

Имен ден празнуват Ана, Анета, Анелия, Анка, Анна, Аница, Анелия, Аня, Яна, Янка,
Янко.

Тя е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството.

 

Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които
в нейния ден не работят, за да не се разболяват децата им и не боядисват, защото
според поверието от този ден започват родилните мъки на божията майка. Момите
пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат,
това е знак за скорошна женитба.Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи
първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече
мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.

 

На 9 декември Българската православната църква чества зачатието на Света Анна
– майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във
Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща
името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име
– Анна.

 

Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към
пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен
елен).Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.
Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът
се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват,
че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“.

 

Нощта, предхождаща празника, е време за заклинания, прокоби и магии. През нея
магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и
демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили,
те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и „свалят“
месечината в сито. Превръщат я в шарена крава и издояват млякото й.

 

Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот
и труд. Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят развалени яйца,
правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт. За да се предпазят
от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около
стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина,
чесън и въглени.

 

Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището.
Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата
сила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гала си купи благородническа титла! Вече е лейди
Next: Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.