Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват
  • Новини

Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
prazznnikaskga

На 9 декември Православната църква почита Света Анна,  майката на Света Богородица . Светицата е покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните
жени. Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени
от ангел, който им съобщава, че ще имат дете.

 

Имен ден празнуват Ана, Анета, Анелия, Анка, Анна, Аница, Анелия, Аня, Яна, Янка,
Янко.

Тя е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството.

 

Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които
в нейния ден не работят, за да не се разболяват децата им и не боядисват, защото
според поверието от този ден започват родилните мъки на божията майка. Момите
пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат,
това е знак за скорошна женитба.Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи
първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече
мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.

 

На 9 декември Българската православната църква чества зачатието на Света Анна
– майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във
Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща
името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име
– Анна.

 

Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към
пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен
елен).Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.
Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът
се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват,
че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“.

 

Нощта, предхождаща празника, е време за заклинания, прокоби и магии. През нея
магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и
демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили,
те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и „свалят“
месечината в сито. Превръщат я в шарена крава и издояват млякото й.

 

Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот
и труд. Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят развалени яйца,
правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт. За да се предпазят
от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около
стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина,
чесън и въглени.

 

Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището.
Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата
сила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гала си купи благородническа титла! Вече е лейди
Next: Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.