Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е Сирни Заговезни – искаме прошка! 3 неща, които да направите за здраве и берекет + рецепта
  • Новини

Днес е Сирни Заговезни – искаме прошка! 3 неща, които да направите за здраве и берекет + рецепта

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
zasgasogasovkasodasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Утре е един от най-големите пролетни празници в календара –
Сирница или
Сирни заговезни (Сирни поклади). Той е последният
голям празник на зимата според старите български обичаи.

Народното вярване е, че на Сирни Заговезни слънцето се обръща към пролета.

През
Сирната седмица се яде само сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба и други безкръвни неща. С
тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).

трапеза Сирни Заговезни

Има редица обичаи и ритуали, които характеризират празника. Повечето от тях са
с езически характер – кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. Но първо
цялото семейство се събира около масата. Трапезата трябва да е богата на млечни
продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. След
този ден започват строгите Великденски пости.

Най-популярен е обичаят „хамкане“, който се изпълнява след традиционната вечеря.
Твърдо сварено яйце или парче бяла халва се завързват на червен конец, провесен
през гредата на тавана. Стопанката или най-стария член на семейството разлюлява
яйцето (халвата) и всеки се стреми да го хване с уста, с ръце хванати зад гърба.
Който първи успее, ще е здрав и честит през цялата година.

Като си поначукат децата зъбите и носовете, яйцето / халвата се отвръзва и конецът
се подпалва. Възрастните гадаят по начина, по който гори, каква ще е годината.
Ако има млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро се чака сватба.
Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлее – на
лошо е. Гледа се дали конецът ще изгори догоре или ще изгасне по средата. Ако
изгори догоре, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и др.).
Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да
изгори догоре, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още
и с пречистващата сила на огъня, като се наричало „да изгорят злините като него„.

искане на прошка

На този ден по-младите членове на семейството искат прошка за грешките си от
по-възрастните. Целуват ръка на родителите си и изричат „Прощавай, мале, тате…“
, а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“. Този ритуал символизира
новото начало с идването на пролетта и съответно пречистването на душата. Според
традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
Семействата почитат своите кумуве като им ходят на гости с дарове – в различните
краища на България те са различни. Най-често се ностят печена кокошка, пита или
баница и вино.

клада Сирни Заговезни

Вечерта на Сирна неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. Затова празникът се нарича и Поклади. На някои места тези огньове се наричат „ортушка„. После около тях се играят хора и се пеят песни, а старите обикалят
с шише ракия, черпят и се прощават, като пожелават здраве за до година. Всички
се надпреварват чий огън ще бъде най-голям и висок, защото древното поверие гласи,
че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък,
направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал.
Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни . Семейството на момата
стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома
събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

Характерни за празника са и кукерските игри, които имат езически произход.

Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за
берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото
самобитни и запазени по нашите земи през вековете. Маските трябва да прогонят
злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината
над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира
домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.
Празнична сирнена погача – феноменална и елементарна:

Днес ви предлагаме една
чудна рецепта за
празнична сирнена погача – с дъх на масълце, пухкави конци и вкусна плънка, тази питка просто ще остане
без конкуренция сред другите ви рецепти! Приготвя се лесно, макар и да се изискват
определени умения в точенето и месенето. Ето фантастичната рецепта за
празнична погача със сирене :
Празнична сирнена погача
Продукти:

550 г брашно

200 мл вода

1/2 кубче прясна мая

5 супени лъжици олио

2 цели яйца

2 чаени лъжички сол

1 чаена лъжичка захар
За намазване:

100 г масло или маргарин

300 г сирене по ваш избор

3-4 супени лъжици кисело мляко и сусам за поръсване отгоре или семена по ваш
избор
Приготвяне:

Поставете хладката вода в по-дълбока купа, след това добавете захарта и натрошете
маята. Добавете три супени лъжици брашно и разбъркайте добре, за да се разтворят захарта
и маята, така че да няма бучки в брашното.

Оставете за 10 минути да шупне.

Когато маята се активира, добавете двете яйца, предварително разбити на стайна
температура (да не са студени), олиото, солта и постепенно започнете да добавяте
брашното. Накрая замесете тестото на ръка, така че да е достатъчно меко и еластично, без
да полепва по ръката.

тесто погача

Когато месите меко тесто, винаги добавяйте брашното малко по малко и разбърквайте
постепенно, защото винаги зависи от самото брашно колко ще абсорбира влагата,
така че може да се случи да имате нужда от малко по-малко или малко повече от
550 g, както е посочено в рецептата.

топка тесто

Покрийте тестото и го оставете да почине за около 15 минути. След това оформете
руло и го разделете на 12 равни части. Омесете фино всяко парче тесто и го оформете на топка.

топки тесто

Разточете всяка топка тесто на кора с големината на голяма чиния и намажете всяка
кора по цялата повърхност с разтопено масло. Поръсете с настърган кашкавал по желание (можете да използвате извара, сирене
или нещо по ваш вкус).

питки със сирене

питки със сиренетесто сирене

Подредете корите една върху друга и просто разтегнете последната кора с точилката
и я прехвърлете върху останалите. Така подредената погача прехвърлете в добре намазнена кръгла тава или форма или
просто застлана с хартия за печене.

питка със сирене

сирнена погача

Нарежете погачата на квадрати или триъгълници. Залейте с 3-4 супени лъжици гъсто
кисело мляко или неутрална топла заквасена сметана, предварително загрята до стайна
температура, и поръсете със сусам, ако искате, но не е необходимо (или семена
по ваш избор).

погача сирене

сеченица сирене

Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около половин час. Когато се изпече отгоре, намажете я с малко разтопено масло или олио.

погача Заговезни

мека погача

Да ви е сладко!

Източник: За Жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 23 г. се омъжи за 68 г. си приятел напук на всички: Ето как щастливо си живеят сега
Next: Бербатов с послание към децата: Не ви правят готини наргилето и райският газ, а образованието

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.