Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е Сирни Заговезни – искаме прошка! 3 неща, които да направите за здраве и берекет + рецепта
  • Новини

Днес е Сирни Заговезни – искаме прошка! 3 неща, които да направите за здраве и берекет + рецепта

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
zasgasogasovkasodasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Утре е един от най-големите пролетни празници в календара –
Сирница или
Сирни заговезни (Сирни поклади). Той е последният
голям празник на зимата според старите български обичаи.

Народното вярване е, че на Сирни Заговезни слънцето се обръща към пролета.

През
Сирната седмица се яде само сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба и други безкръвни неща. С
тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).

трапеза Сирни Заговезни

Има редица обичаи и ритуали, които характеризират празника. Повечето от тях са
с езически характер – кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. Но първо
цялото семейство се събира около масата. Трапезата трябва да е богата на млечни
продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. След
този ден започват строгите Великденски пости.

Най-популярен е обичаят „хамкане“, който се изпълнява след традиционната вечеря.
Твърдо сварено яйце или парче бяла халва се завързват на червен конец, провесен
през гредата на тавана. Стопанката или най-стария член на семейството разлюлява
яйцето (халвата) и всеки се стреми да го хване с уста, с ръце хванати зад гърба.
Който първи успее, ще е здрав и честит през цялата година.

Като си поначукат децата зъбите и носовете, яйцето / халвата се отвръзва и конецът
се подпалва. Възрастните гадаят по начина, по който гори, каква ще е годината.
Ако има млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро се чака сватба.
Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлее – на
лошо е. Гледа се дали конецът ще изгори догоре или ще изгасне по средата. Ако
изгори догоре, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и др.).
Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да
изгори догоре, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още
и с пречистващата сила на огъня, като се наричало „да изгорят злините като него„.

искане на прошка

На този ден по-младите членове на семейството искат прошка за грешките си от
по-възрастните. Целуват ръка на родителите си и изричат „Прощавай, мале, тате…“
, а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“. Този ритуал символизира
новото начало с идването на пролетта и съответно пречистването на душата. Според
традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
Семействата почитат своите кумуве като им ходят на гости с дарове – в различните
краища на България те са различни. Най-често се ностят печена кокошка, пита или
баница и вино.

клада Сирни Заговезни

Вечерта на Сирна неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. Затова празникът се нарича и Поклади. На някои места тези огньове се наричат „ортушка„. После около тях се играят хора и се пеят песни, а старите обикалят
с шише ракия, черпят и се прощават, като пожелават здраве за до година. Всички
се надпреварват чий огън ще бъде най-голям и висок, защото древното поверие гласи,
че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък,
направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал.
Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни . Семейството на момата
стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома
събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

Характерни за празника са и кукерските игри, които имат езически произход.

Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за
берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото
самобитни и запазени по нашите земи през вековете. Маските трябва да прогонят
злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината
над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира
домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.
Празнична сирнена погача – феноменална и елементарна:

Днес ви предлагаме една
чудна рецепта за
празнична сирнена погача – с дъх на масълце, пухкави конци и вкусна плънка, тази питка просто ще остане
без конкуренция сред другите ви рецепти! Приготвя се лесно, макар и да се изискват
определени умения в точенето и месенето. Ето фантастичната рецепта за
празнична погача със сирене :
Празнична сирнена погача
Продукти:

550 г брашно

200 мл вода

1/2 кубче прясна мая

5 супени лъжици олио

2 цели яйца

2 чаени лъжички сол

1 чаена лъжичка захар
За намазване:

100 г масло или маргарин

300 г сирене по ваш избор

3-4 супени лъжици кисело мляко и сусам за поръсване отгоре или семена по ваш
избор
Приготвяне:

Поставете хладката вода в по-дълбока купа, след това добавете захарта и натрошете
маята. Добавете три супени лъжици брашно и разбъркайте добре, за да се разтворят захарта
и маята, така че да няма бучки в брашното.

Оставете за 10 минути да шупне.

Когато маята се активира, добавете двете яйца, предварително разбити на стайна
температура (да не са студени), олиото, солта и постепенно започнете да добавяте
брашното. Накрая замесете тестото на ръка, така че да е достатъчно меко и еластично, без
да полепва по ръката.

тесто погача

Когато месите меко тесто, винаги добавяйте брашното малко по малко и разбърквайте
постепенно, защото винаги зависи от самото брашно колко ще абсорбира влагата,
така че може да се случи да имате нужда от малко по-малко или малко повече от
550 g, както е посочено в рецептата.

топка тесто

Покрийте тестото и го оставете да почине за около 15 минути. След това оформете
руло и го разделете на 12 равни части. Омесете фино всяко парче тесто и го оформете на топка.

топки тесто

Разточете всяка топка тесто на кора с големината на голяма чиния и намажете всяка
кора по цялата повърхност с разтопено масло. Поръсете с настърган кашкавал по желание (можете да използвате извара, сирене
или нещо по ваш вкус).

питки със сирене

питки със сиренетесто сирене

Подредете корите една върху друга и просто разтегнете последната кора с точилката
и я прехвърлете върху останалите. Така подредената погача прехвърлете в добре намазнена кръгла тава или форма или
просто застлана с хартия за печене.

питка със сирене

сирнена погача

Нарежете погачата на квадрати или триъгълници. Залейте с 3-4 супени лъжици гъсто
кисело мляко или неутрална топла заквасена сметана, предварително загрята до стайна
температура, и поръсете със сусам, ако искате, но не е необходимо (или семена
по ваш избор).

погача сирене

сеченица сирене

Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около половин час. Когато се изпече отгоре, намажете я с малко разтопено масло или олио.

погача Заговезни

мека погача

Да ви е сладко!

Източник: За Жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 23 г. се омъжи за 68 г. си приятел напук на всички: Ето как щастливо си живеят сега
Next: Бербатов с послание към децата: Не ви правят готини наргилето и райският газ, а образованието

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.