Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес това малко ангелче от Богдан имаше само късче хляб
  • Новини

Днес това малко ангелче от Богдан имаше само късче хляб

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
ptoaatadpedete.png

Колко ли семейства са съкрушени, колко къщи са отнесени от потопа в Карловско…

Държавата е на колене пред ужасяващата стихия, която се случи преди дни в Карловско.

 

Кой ли е очаквал, че може да се случи подобно нещо – къщите на много хора са отнесени от потопа, а точно такъв потоп от небето не се вижда всеки път, рядко се вижда и бедствието, което въпросният потоп сътвори – и по-добре, че рядко ставаме свидетели на подобен тип поройни дъждове, които след себе си оставят истински природни зрелища.

Не изпускай тези оферти:

 

Картината от пострадалите Карловски села е неприятна – редица срутени къщи, тонове повлачени дървета, паднали електрически стълбове, завлечени и потънали в кал автомобили. Eдинственото, за което можем да се радваме, е че няма ранени и загинали след бедствието.

 

В откъснатото село Богдан операторът Цветан Цанков среща малко ангелче, което в ръцете си е държало само късче хляб. Той разказа за срещата си с момиченцето в своя личен Фейсбук профил.

„Да, днес в село Богдан това малко ангелче имаше само къшче хляб. Стоеше мълчаливо със своя брат и наблюдаваха огромните щети.

Бедсвието приема спокойно, а нейното братче се опита да ни успокои с думите “само се пазете”. Аз днес съм #Богдан, а ти!“, написа Цанков и сподели снимка на малкото момиченце.

 

Съвременният български поет, писател и драматург Недялко Славов също не пропусна да коментира бедственото положение.

ТОВА ВИДЯХ ДНЕС В ТРИЛИСТНИК, пише Славов и разказва:

„Водата се надига бавно, с педя за час. Мирише гробно. Носи жълта тиня и леден лъх. Прелива коритата на каналите, плъзва из нивите, поглъща шосето: там където е било вада, вече тече река.

 

Кучетата вият на земетресение. Из нивите прибягват зайци, диви котки и яребици, търсят високо място, намират го , то скоро става остров и вече са в смъртно обкръжение. Хората и те така.

 

Търсят високото, щъкат обезумели, гледат към къщите си в селото, където водата е до покривите им. Децата са все още любопитни. Приемат всичко като игра на възрастните.

Но днес им предстои да пораснат с няколко години до вечерта.“

 

Междувременно кризисният щаб под ръководството на Д-р Емил Кабаиванов – Кмет на община Карлово, анализира състоянието на пострадалите селища към момента.

Създадена е организация за ликвидиране на последиците във всички селища на Общината, като с приоритет са с. Богдан, с. Каравелово и с. Слатина. В тези населени места се включиха доброволци от цялата страна.

 

Кризисният щаб се обръща с молба към всички, които могат да осигурят техника – багери, трактори, фадроми и самосвали, които да се включат в почистването в най засегнатите райони.

Желаещите да помогнат с парични средства на пострадалите от наводнението могат да направят това по следната банкова сметка:

IBAN: BG81FINV91508416025382

BIC: FINVBGSF

ПИБ АД-КЛОН КАРЛОВО,УЛ.ГЕНЕРАЛ КАРЦОВ 6

Код за вид плащане: Дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми от страната

44 51 00 Титуляр: Община Карлово

Кризисният щаб благодари на всички организации и граждани, които помагат в този тежък момент.

 

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов инфарктен инцидент с фолкзвездата Севдалина Спасова
Next: На живо от София: Кръв заля Самоковско шосе, жестока верижна касапница с младежи край Панчарево

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.