Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес това малко ангелче от Богдан имаше само късче хляб
  • Новини

Днес това малко ангелче от Богдан имаше само късче хляб

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
ptoaatadpedete.png

Колко ли семейства са съкрушени, колко къщи са отнесени от потопа в Карловско…

Държавата е на колене пред ужасяващата стихия, която се случи преди дни в Карловско.

 

Кой ли е очаквал, че може да се случи подобно нещо – къщите на много хора са отнесени от потопа, а точно такъв потоп от небето не се вижда всеки път, рядко се вижда и бедствието, което въпросният потоп сътвори – и по-добре, че рядко ставаме свидетели на подобен тип поройни дъждове, които след себе си оставят истински природни зрелища.

Не изпускай тези оферти:

 

Картината от пострадалите Карловски села е неприятна – редица срутени къщи, тонове повлачени дървета, паднали електрически стълбове, завлечени и потънали в кал автомобили. Eдинственото, за което можем да се радваме, е че няма ранени и загинали след бедствието.

 

В откъснатото село Богдан операторът Цветан Цанков среща малко ангелче, което в ръцете си е държало само късче хляб. Той разказа за срещата си с момиченцето в своя личен Фейсбук профил.

„Да, днес в село Богдан това малко ангелче имаше само къшче хляб. Стоеше мълчаливо със своя брат и наблюдаваха огромните щети.

Бедсвието приема спокойно, а нейното братче се опита да ни успокои с думите “само се пазете”. Аз днес съм #Богдан, а ти!“, написа Цанков и сподели снимка на малкото момиченце.

 

Съвременният български поет, писател и драматург Недялко Славов също не пропусна да коментира бедственото положение.

ТОВА ВИДЯХ ДНЕС В ТРИЛИСТНИК, пише Славов и разказва:

„Водата се надига бавно, с педя за час. Мирише гробно. Носи жълта тиня и леден лъх. Прелива коритата на каналите, плъзва из нивите, поглъща шосето: там където е било вада, вече тече река.

 

Кучетата вият на земетресение. Из нивите прибягват зайци, диви котки и яребици, търсят високо място, намират го , то скоро става остров и вече са в смъртно обкръжение. Хората и те така.

 

Търсят високото, щъкат обезумели, гледат към къщите си в селото, където водата е до покривите им. Децата са все още любопитни. Приемат всичко като игра на възрастните.

Но днес им предстои да пораснат с няколко години до вечерта.“

 

Междувременно кризисният щаб под ръководството на Д-р Емил Кабаиванов – Кмет на община Карлово, анализира състоянието на пострадалите селища към момента.

Създадена е организация за ликвидиране на последиците във всички селища на Общината, като с приоритет са с. Богдан, с. Каравелово и с. Слатина. В тези населени места се включиха доброволци от цялата страна.

 

Кризисният щаб се обръща с молба към всички, които могат да осигурят техника – багери, трактори, фадроми и самосвали, които да се включат в почистването в най засегнатите райони.

Желаещите да помогнат с парични средства на пострадалите от наводнението могат да направят това по следната банкова сметка:

IBAN: BG81FINV91508416025382

BIC: FINVBGSF

ПИБ АД-КЛОН КАРЛОВО,УЛ.ГЕНЕРАЛ КАРЦОВ 6

Код за вид плащане: Дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми от страната

44 51 00 Титуляр: Община Карлово

Кризисният щаб благодари на всички организации и граждани, които помагат в този тежък момент.

 

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов инфарктен инцидент с фолкзвездата Севдалина Спасова
Next: На живо от София: Кръв заля Самоковско шосе, жестока верижна касапница с младежи край Панчарево

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.