Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дни преди Гергьовден: Чудо се случи в Бачковския манастир
  • Новини

Дни преди Гергьовден: Чудо се случи в Бачковския манастир

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
bassiasdksaodasidoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Богородица избавя наркозависим младеж от оковите на дрогата. Щастливата развръзка настъпва след искрени молитви и силна вяра на майката на попадналото в зловещата бездна момче пред чудотворната икона на Божията майка и младенеца в Бачковския манастир „Успение Богородично“.

Истинската история за силата на вярата сподели пред „България днес“ игуменът на Бачковската света обител епископ Сионий.

С очите си той видял щастливата майка на отървалия се от клопката на наркотиците младеж, която се върнала в Божия храм, за да благодари за чудодейното изцеление и новия път в живота на момчето.
Чудотворната икона на Пресвета Богородица в Бачковския манастир.

„Много голямо впечатление на цялото монашеско братство направи разказът на една майка, която въпреки пандемията и трудностите участвала в литийното шествие до местността Клувията и светата литургия. Нейното свидетелство бе, че тя е дошла да се моли за сина си, който бил изпаднал в тежка наркозависимост.

По Божията милост и застъпничеството на пречистата Богородица това дете е било спасено от примката на дрогата. То е било измъкнато от нечистите ръце на тези, които убиват децата на България и света и които се занимават с това страшно и отровно за обществото нещо – наркотиците“, споделя пред вестника духовникът.

Божият служител е категоричен, че разказът на жената, изречен през сълзи и с огромна радост и благодарност, за монашеството е огромен знак на Божието докосване и присъствие към тази жена и всички нас. „Защото, когато се сподели такова нещо, то е утвърждение за цялата църква Христова.

Това дете отново е намерило пътя си, справило се е с трудното и много тежко изпитание на наркозависимостта с Божия помощ и се е върнало към нормален човешки живот за негово здраве, утеха на родителите му и за радост на всички нас, които чухме тази щастлива майка“, добавя епископ Сионий.

Радостната родителка споделила, че всяка година на втория ден на Великден ще участва в литийното шествие от Бачковския манастир до Клувията, докато е жива и здрава. И ще благодари на Богородица за това, което е направила с детето й.

Самото разположение на святата икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно – по време на трудните начални години на турското робство иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVII в. и донесена в манастира.

За почуда на монасите, иконата изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната.

Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на Богородица образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.

Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на Св. Богородица, нарисувана от евангелиста Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.
Български манастир спасява от болести, лекува и най-тежките пороци

В летописа на Бачковската обител и до ден днешен се пази историята за още едно чудотворно изцеление благодарение на иконата на Пресвета Богородица. В началото на 80-те години на ХХ в., докато отец Михаил стоял пред манастира, към него се приближили две жени. Едната била известната леля Олга от Асеновград, а втората, доста по-млада, се казвала Маруда.

Жените споделили, че Маруда има рак на носа, и го помолили да отиде с тях до Клувията, за да се помолят всички заедно за излечението й. Когато стигнали местността, се изкачили до малката пещера, където иконата е била намерена, събрали се с известна трудност в тясното пространство и започнали да се молят. Всеки се молил в сърцето си, дяконът мълвил: „Майчице, Богородице, не допускай децата й да останат сирачета!“.

След няколко минути в молитва Маруда усетила, че силата на изцелението идва от страната на дякон Михаил. След като се върнали, а били на Клувията преди обяд, Маруда се отправила за Пловдив, където трябвало да я изследват окончателно и да насрочат датата за операция за отстраняване на тумора.

При изследването лекарите останали учудени, че няма не само тумор, но и установените по-рано негови разсейки. Медиците, удивени, попитали какво е правила Маруда и лекувала ли се е с нещо, на което щастливата майка отговорила, че единствено се е помолила на Богородица на мястото на намирането на чудотворната й Бачковска икона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сърцата ни се късат: Две момиченца се молят татко им да се върне оздравял вкъщи
Next: След като разберете какво слагат в саламите и колбасите, ще спрете да ги ядете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.