Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До всички пенсионери: Имаме важни новини за Вас на 1-ви ноември
  • Новини

До всички пенсионери: Имаме важни новини за Вас на 1-ви ноември

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
peniasnoasiniasn.png

Средната пенсия ще достигне почти 793 лева догодина

Таванът на пенсиите остава 3400 лева догодина. Минималната пенсия ще бъде 467 лева от 1 януари до 30 юни, а от 1 юли 2023-а година става 523,04 лева – това предвижда проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за следващата година. Той ще бъде обсъден във вторник на заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, съобщи БНР.

Проектът предвижда отпуснатите до 31-и декември 2022-ра година пенсии да бъдат повишени от 1 юли догодина с 12 процента по така нареченото швейцарско правило.

Предвижда се средната пенсия догодина да достигне 792 лв. и 51 ст.

Не изпускай тези оферти:

С 1,4 млрд. лева повече са разходите за пенсии от началото на годината

Според проекта, разходите за пенсии за 2023 г. ще надхвърлят 19 милиарда лева, което е с близо 4 милиарда повече в сравнение с настоящата година, и ще бъде около 11,1% от прогнозния БВП.

Проектобюджетът на ДОО за догодина предвижда 710 лв. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Максималният осигурителен доход ще бъде 3 400 лв.

Дневният минимален размер на обезщетението за безработица, както и максималният му размер, се запазват съответно на 18 и 85,71 лева. Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст ще бъде 710 лв.

Удължението на Бюджет 2022 получи одобрението на Министерския съвет. Причината за това да се случи е, че Министерството на финансите и служебното правителство решиха да не внасят проектофинансова рамка за следващата година, защото няма редовен кабинет.

“Правителството се спря на т. нар удължителен закон за бюджета. Служебното правителство не разполага с необходимата парламентарна подкрепа, за да предлага свои идеи и политики в интерес на българските граждани”, обясни служебният премиер Гълъб Донев.

По-рано през деня на среща между бизнеса и синдикатите имаше разминаване по казуса. Двете страни не можеха да се разберат за минималната работна заплата, която според синдикатите трябва да продължи да расте, съобщава Нова телевизия.

„С този законопроект се дава възможност да бъдат изплащани увеличените социални плащания от юли и октомври, с което спекулациите в обществото, че ще има намаление на социални плащания, се опровергават”, заяви зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров.

„Пенсиите ще продължат да действат, всички компенсации за бизнеса ще продължат”, заяви министърът на финансите Росица Велкова.

„За нас това е закон, който ще даде възможност политиките, провеждани през тази година, да продължат, докато бъде гласуван бюджет за 2023”, заяви Добри Митрев, председател на УС на БСК.

„Оставяйки хората да работят на ниски заплати от 700-800 лева е неприемливо, с оглед кризите, пред които е изправена държавата”, заяви инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа”.

До края на деня проектозаконът трябва да бъде внесен в Народното събрание, ако трябва да бъде спазена буквата на закона.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По швейцарското правило: Пенсиите скачат от 1 юли според проектобюджета
Next: Шокиращ скандал във ФЕРМАТА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.