Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До всички пенсионери, имаме много важни новини за вас на 10-ти декември от Асен Василев
  • Новини

До всички пенсионери, имаме много важни новини за вас на 10-ти декември от Асен Василев

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
pokdskogsdfkgdkjfhklfghfgh.png

Гражданите с минимални пенсии ще получават по 50 лева допълнително всеки месец, а не само като еднократен бонус за Коледа. Това обяви министърът на финансите Асен Василев, който присъства на заседание с колегите си от ЕС в Брюксел.

„С 11% се вдигат пенсиите, заложено е в бюджета за догодина, което означава, че хората с най-ниски пенсии, които са 523 лв., ще получават по 50 лв. повече всеки месец, а не еднократно в годината“, подчерта министърът.

По думите му към момента събираемостта на данъците върви добре, разходната част също.

„МРРБ за е напът да си изпълни капиталовата програма. В бюджета не са разчетени средства за коледни надбавки. Следваме политика на трайно увеличение на пенсиите“, каза още Асен Василев.

Попитан за протеста за парите за култура в страната, той беше категоричен, че повече пари са заложени в бюджета.

„За сценични изкуства парите са вдигнати с над 50 млн., за библиотеки, читалища, музеи – с 28,5 млн.“, каза Василев.

И посочи, че на днешното заседание са нанесени технически корекции по Плановете за възстановяване и устойчивост за всички държави членки.

„За второто плащане имаме да изпълним още 1-2 неща по Плана – за Антикорупционната комисия и за пътната карта. Плащането, което е около 700 млн. евро, се очаква в края на януари или началото на февруари“, посочи финансовият министър.

Относно оставката на здравния министър Христо Хинков Василев беше категоричен, че не е негова работа да я иска.

„Работа на премиера и вицепремиера е да преценят дали искат оставката на един или друг министър. Това, което казах е, че ако политиката, която примерно аз провеждам или назначенията, които аз правя, бъдат бламирани, това за мен би било повод да си подам оставката. Вече дали това е повод за министър Хинков, е въпрос за него“, обясни Василев.

По думите му работа на всеки министър е да намери компромисен вариант и да убеди партиите, които ще го подкрепят.

„Ако ще правим здравна реформа, не е работа на финансовото министерство да убеждава партиите“, каза още министърът.

По темата за Шенген посочи, че има изключително голяма подкрепа и от ЕК и от другите държави-членки на ЕС, а за влизане в еврозоната целевата дата остава началото на 2025 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари
Next: Производителка: Сутринта ми изкупиха стоката за 80 ст., после си ги познах на пазара, но на двойна цена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.