Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До всички родители на ученици: Държавата отпуска по 300 лева помощи
  • Новини

До всички родители на ученици: Държавата отпуска по 300 лева помощи

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
qrqwiiikrksarksaras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Процедурата по прием на документите на може би най-актуалната в момента помощ започва.

Отпускането ще е чрез агенцията за соц. подпомагане.

Там се приемат заявленията за еднократна помощ за ученици.

От тази година помощите няма да се раздават само за ученици от първи и осми клас.

От тази година право на такава помощ имат учениците от 2-ри, 3-ти и 4-ти клас – независимо дали учат в частно, държавно или общинско училище. Условието е да са постоянни жители на България и да не са настанени извън семейството.

Няма изискване и ограничение за доходите на родители и осиновители, настойници, приемни семейства.

Заявлението може да подадете в дирекция „Соц. Подпомагане“ по настоящия си адрес. Подава се от имащите право за това лица, след като детето е записано в дадения клас. Крайният срок е 15 октомври на текущата учебна година.

По изключение помощта важи за деца, които не са записани по здравословна причина.

Това се установява с протокол от ЛКК, когато детето не може да започне да учи, но закъснението трябва да е не повече от шест месеца след старта на учебната година.

Със заявлението трябва да подадете копие от удостоверение за назначаване на попечител или настойник, уверение от училището, че детето е записано, ако подадете заявлението преди 15 септември.
За да заявите отпускането на помощта трябва да се явите лично с личен документ, но има и няколко други начина:

Чрез лицензирана пощенска услуга
Чрез електронна препоръчана пощенска услуга
Електронно, използвайки електронен подпис (КЕП)
Използвайки дигиталната административна услуга

При определени нарушения помощта подлежи на връщане:

Ако детето не постъпи за обучение, с изключение заради здравословното му състояние
Ученикът не продължи да се обучава през втория учебен срок, като трябва да завърши успешно класа, за който е получена помощта, освен ако няма здравословни причини.
При допускане на 5 отсъствия в учебни часове, без да има уважителна причина

За тази година размерът на помощта е определен на 300 лева.

Ще се изплати на два пъти – първата с подписване на заповедта за отпускане, а втората в началото на втория срок, ако детето продължава да учи. За втората час не трябва да се подават други документи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха мистериозно място с мраморни колони край наш град
Next: Тези тайни и мистериозни тунели крият големи съкровища в скалите

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.