Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До всички родители на ученици: Държавата отпуска по 300 лева помощи
  • Новини

До всички родители на ученици: Държавата отпуска по 300 лева помощи

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
qrqwiiikrksarksaras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Процедурата по прием на документите на може би най-актуалната в момента помощ започва.

Отпускането ще е чрез агенцията за соц. подпомагане.

Там се приемат заявленията за еднократна помощ за ученици.

От тази година помощите няма да се раздават само за ученици от първи и осми клас.

От тази година право на такава помощ имат учениците от 2-ри, 3-ти и 4-ти клас – независимо дали учат в частно, държавно или общинско училище. Условието е да са постоянни жители на България и да не са настанени извън семейството.

Няма изискване и ограничение за доходите на родители и осиновители, настойници, приемни семейства.

Заявлението може да подадете в дирекция „Соц. Подпомагане“ по настоящия си адрес. Подава се от имащите право за това лица, след като детето е записано в дадения клас. Крайният срок е 15 октомври на текущата учебна година.

По изключение помощта важи за деца, които не са записани по здравословна причина.

Това се установява с протокол от ЛКК, когато детето не може да започне да учи, но закъснението трябва да е не повече от шест месеца след старта на учебната година.

Със заявлението трябва да подадете копие от удостоверение за назначаване на попечител или настойник, уверение от училището, че детето е записано, ако подадете заявлението преди 15 септември.
За да заявите отпускането на помощта трябва да се явите лично с личен документ, но има и няколко други начина:

Чрез лицензирана пощенска услуга
Чрез електронна препоръчана пощенска услуга
Електронно, използвайки електронен подпис (КЕП)
Използвайки дигиталната административна услуга

При определени нарушения помощта подлежи на връщане:

Ако детето не постъпи за обучение, с изключение заради здравословното му състояние
Ученикът не продължи да се обучава през втория учебен срок, като трябва да завърши успешно класа, за който е получена помощта, освен ако няма здравословни причини.
При допускане на 5 отсъствия в учебни часове, без да има уважителна причина

За тази година размерът на помощта е определен на 300 лева.

Ще се изплати на два пъти – първата с подписване на заповедта за отпускане, а втората в началото на втория срок, ако детето продължава да учи. За втората час не трябва да се подават други документи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха мистериозно място с мраморни колони край наш град
Next: Тези тайни и мистериозни тунели крият големи съкровища в скалите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.