Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доживотен затвор за мъжа, убил 17-годишната си бременна доведена дъщеря край Ямбол
  • Новини

Доживотен затвор за мъжа, убил 17-годишната си бременна доведена дъщеря край Ямбол

Иван Димитров Пешев юли 27, 2022
bremenennanana.jpg

Окръжният съд в Ямбол осъди на доживотен затвор 45-годишния Йовчо Стоянов за убийството на 17-годишната му доведена дъщеря.

Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален специален режим, съобщи говорителят на съда Катя Няголова, предаде БТА.

Убийството е извършено по особено жесток начин чрез удушаване на 12 август 2021 г. в ямболското село Недялско.

Тялото на 17-годишната Мария Христова, която е била бременна, бе намерено от нейни близки в кладенец край селото. Пастрокът ѝ бе задържан за тежкото престъпление на 20 август 2021 година.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Апелативен съд – Бургас.

ОЩЕ КРИМИНАЛНИ:

Агресия в центъра на Велико Търново. 18-годишно момче разби зъбите на таксиметров шофьор, пред погледа на минаващи хора. Причината е направена забележка, предаде Нова телевизия.

Нападението е станало снощи. Кадрите е заснела случайно преминаваща жена, която се е обадила на 112.

18-годишният младеж е задържан. Оказва се познат на полицията. Според информацията до момента, той направил скандал на приятелката си на улицата, шофьорът спрял да му направи забележка, но получил юмруци в лицето.

“Не беше на себе си. Видимо беше пиян”, каза шофьорът Ивайло Янков, който е със счупена долна арка на зъбите. “Това е доста скъпо. Доскоро ги изплащах. От две години съм с тях, а сега не мога и да се храня”, сподели той.

Още:

Полицията откри тяло на 60-годишен мъж в землището на град Мизия. По тялото му са установени следи от насилие. Задържани са двама души.

Автомобилът на жертвата бил изоставен в близост до река Огоста, на голямо разстояние от мястото, където било открито тялото му.

Мъжът доскоро бил личен асистент на един от родителите си. Причините за случилото се се разследват.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Беше отседнал само преди дни в хотел Девин, какво се е случило. Извадиха трупа от река Въча, Бог да го прости
Next: Обрат във времето! Температурите ще ни изненадат през август, идват бури

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.