Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доживя да види новата война. От този свят си отиде Михаил Горбачов
  • Новини

Доживя да види новата война. От този свят си отиде Михаил Горбачов

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
ggoroaobaocaohvv.jpg

Руската държавна агенция се позовава на информация от болницата, в която се лекуваше от дълго време.

Той е издъхнал тази вечер след дълго и тежко боледуване.

Горбачов беше пръв и последен президент на СССР. Наричаха го „бащата на Перестройката“.

Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова награда за мир 1990 г.

Не изпускай тези оферти:

Горбачов ще бъде погребан на Новодевичовото гробище в Москва, до съпругата му, съобщава близък на семейството.

Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в село Приволное, Красногвардейски район на Северо-Кавказкия край, днес – Ставрополски район, тогава в СССР, в селско семейство. Баща му Сергей е бил механизатор на трактор, а майка му Мария цял живот е работила в колхоза.

През 1955 г. Михаил Горбачов завършва юридическия факултет на Московския държавен университет Ломоносов, а през 1967 г. – задочно Ставрополския селскостопански институт, като се дипломира като агроном и икономист.

Работи за кратко в прокуратурата в Ставропол, но почти веднага преминава на работа в Комсомола.

През 1952 г. влиза в редовете на КПСС, а излиза от комунистическата партия през август 1991 г.

От 1971 до 1991 г е член на централния комитет на КПСС.

През 1978 г. го избират за секретар на ЦК на КПСС, след което пристига в Москва. Отговаря по въпросите на селското стопанство. През 1980 г. влиза в състава на политбюро, а от 11 март 1985 г. до 24 август 1991 г. е генерален секретар на ЦК на КПСС, избран на поста след смъртта на Константин Черненко. Предлага го лично външният министър на СССР Андрей Громико.

През 1985 г. е инициатор за провеждането в СССР на кампания срещу алкохола, а през 1986 г. провъзгласява политиката на гласност, в хода на която са свалени всички цензурни ограничения, обявена е свобода за средствата за масова информация, започват да се публикуват забранени до този момент художествени творби, исторически документи и др.

В същата 1986 година Горбачов за първи път използва термина „перестройка“ за обозначаване на началото на промените в страната. Горбачов подчертава, че поставя знак на равенство между думите „перестройка“ и революциия“.

Във външната политика Горбачов залага на отказа от конфронтация с държавите от капиталистическия лагер, издига като приоритет общочовешките ценности в международните отношения и курс на разоръжаване.

Взема решението за извеждането на руските войски от Афганстан, приключило през 1989 г. Същата година започва и изтеглянето на руските военни части от Източна Европа, като освен това СССР се отказва от контрола над държавите от социалистическия блок. През 1990 подписва договор с Германия за урегулиране на отношенията, вследствие на което става възможно обединението на ГДР с ФРГ.

На 15 март 1990 г. е избран за президент на Съветския съюз.

На следващата година в Ново Огарьово в обстановка на секретност се провеждат преговорите с президентите на 9 от 15 съюзни републики, сред които Украинската и Беларуската, като се подписва споразумение за създаването на съюз на суверенните държави.

Подписването е осуетено с опит за преврат, а в нощта на 18 срещу 19 август 1991, докато Горбачов е на почивка в Крим, група представители на висшето съветско ръководство сформира държавен комитет по извънредното положение. Горбачов е отстранен от власт, за да не бъде подписан новият договор между републиките, а в страната е въведено извънредно положение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудото осени нашия свят преди малко! Исус Христос се спусна от небесата
Next: Започна с мощен тътен, адът буквално се изсипа над Скопие! Гледайте на живо, столицата е под вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.