Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише (ГОТИН ВИЦ)
  • Новини

Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише (ГОТИН ВИЦ)

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
gazzvoevoaksgkas.png

-Докторе,проблем! Значи усещам,че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише…..Нещо не съм наред със стомаха.

Без въобще да го прегледа, докторът му подава някаква рецепта. След седмица се появява същият пациент и задъхано долага:

– Изпълних съвсем съвестно рецептата. Помагат тези хапчета,докторе,помагат! Но частично. Сега като пръдна, пак никакъв шум не се чува, но пък как мирише само!!! Насълзяват ми се очите.
-Ясно!!! – силно крещи докторът срещу него – обонянието оправихме, сега се заемаме със слуха!!!

? ? ?

Попитали един луд:
– Ти имаш ли майка?
– Немам.
– Кво стана с нея?
– Сгази я багер.
– Ти имаш ли баща?
– Немам.
– Кво стана с него?
– Сгази го багер.
– Ти сестра имаш ли?
– Немам.
– Кво стана с нея?
– Сгази я багер.
– Ти кво имаш бе???
– Багер!

? ? ?

Майстор поправял пералнята на хубавица. След много мъки и пъшкане се изправил и решил, че е готов и е време за плащане. Мадамата решила да мине тънко и рекла:
– Да ти дам пет лева или да си сваля гащите?
Майстора се почесал по главата и рекъл:
– А бе дай пет лева, че гащите може да не ми станат.

? ? ?

Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
– Аз съм психолог.
– Аз пък съм едър мафиот… Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
– Ама аз съм психолог, не врачка!
– Абе сто кинта са това, я опитай.

– Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било.
– Браво! Позна! Ето ти стотачка.
– Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
– Точно така! Ето ти още стотачка.

– Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
– Правилно, ето ти още сто лева…

– Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
– Ха! Ето ти хилядарка!
– Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
– Това не е мисъл, а идея!

? ? ?

Учителката казала в часа по литература:
– Деца за домашно искам да напишете изречение с думата следователно.
На другия ден Марийка почнала да чете:

– Дядо свири на цигулка, баба свири на пиано,
на мене ми купиха китара, следователно сме музикално семейство.
Петърчо разказъл:
– Дядо стана една сутрин, приготви си въдицата, взе си стръв и тръгна за
реката, следователно дядо е рибар.

Иванчо разказал своята история:
– Късна пролет, всичко е зелено. В единия край на нашия двор се прозява
магарето ни Марко. От другия край се задава нашата баба. Под мишницата
си носи вестник „New York Times“. Баба не знае английски – следователно
излиза от тоалетната.

? ? ?

Мъж отива на командировка, връща се след една седмица през ноща и що да види – в спалнята двама души във леглото… Хванал той една бухалка и бой, бой, пребил ги. След малко жена му влиза през вратата и му вика:
– Свекъра и свекървата дойдоха на гости…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва ли децата да се водят на погребения? Мнението на психолози и свещеници
Next: Официално! Синият, но и златният талон отиват в историята от понеделник

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.