Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Документите, без които не трябва да си тръгвате от фирмата при напускане
  • Новини

Документите, без които не трябва да си тръгвате от фирмата при напускане

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2023
hjbhjbhjbhbdjhdkd.png

В приключената ви трудова книжка трябва да има подписи на управляващия фирмата и на главния счетоводител.

В нея следва да има и печат с нанесен трудовия ви стаж при този работодател в години, месеци и дни (или просто да е изписано), и изречение дали осигурителния ви стаж е равен на трудовия. Законите обяснява д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право и създател на платформата mywork.bg.

Пример

Ако сте назначен на пълен работен ден – 8-часов, то осигурителния ви стаж е равен на трудовия ви.

Ако обаче сте назначен на 4-часов работен ден, то трудовия ви стаж не е равен на осигурителния.

Ако в този случай трудовия ви стаж е например 24 месеца, то осигурителния ви ще е наполовина – 12 месеца.

2. УП 2 и УП 3

Удостоверенията УП 2 и УП 3 са ви необходими при пенсиониране и за удостоверяване на допълнителен труд, ако сте извършвали такъв.

От 01.01.2018 г. работодателя има задължение да ви издаде тези удостоверения по ваше искане само за периоди преди 2000 г. (чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване и т. 3 от Решение № 411 на Министерския съвет от 2016 г., правна мярка 62).

За трудов стаж след 2000 г. работодателите не са задължени да издават УП 2 и 3, тъй като тези данни вече са в електронния регистър на НОИ.

​3. Служебна бележка за доходите ви по трудови правоотношения /по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ/

Необходима ви е, ако започвате работа при следващ работодател в същата година, в която е прекратен договора ви, за изравняване на данък общ доход.

Поискайте документите ви да бъдат готови и да ги получите в последния ви работен ден. ​​Ако не го направят, ето какво казва закона:

Работодателят е длъжен да ви предостави документите за прекратяване на договора ви в последния ви работен ден – предизвестие, заповед, трудова книжка.

Трудовата книжка може да бъде забавена до 5 работни дни. След това работодателят дължи осигуровки за дните на забавяне.

Останалите документи (служебната бележка и УП-тата) се издават в 14-дневен срок от поискването им.

Ако не ви дадат всички документи веднага, ще се наложи да отидете отново до там, когато са готови.

Помолете ги да побързат обаче, защото имате срок за регистрация в Бюрото по труда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загуби битката с рака! Почина много известна телевизионна актриса и писателка
Next: Автобус, пълен с пътници, избухна в пламъци в Монтанско. Пожарникари на крак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.