Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Домусчиев: В протестна готовност сме! Над 30 000 човека са готови, шият знамена и печатат лозунги
  • Новини

Домусчиев: В протестна готовност сме! Над 30 000 човека са готови, шият знамена и печатат лозунги

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
dodmduudsbeii.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Позицията на КРИБ е, че ние също ще останем в протестна готовност. Това заяви председателят на Конфедерацията Кирил Домусчиев на пресконференция на работодателите.

„Искам да видя дали това, което бе обещано на срещата с правителството, ще се случи. Преди няколко месеца пак имахме обещания, включително за разписване на двустранни договори, но това не се случи. Аз и колегите имаме едно тръпчиво усещане, че нещата няма да се случат“, заяви Домусчиев.

Втората причина е, докато не видим, че има разбирателство и компромиси в исканията на нашите колеги от Строителната камера, Транспортните браншови организации, включително и Минно-геоложката камера, докато не видим, че правителството не се вслушва в исканията на тези организации, ние оставаме в стачна готовност“, каза още той.

„По наши изчисления, ако протестът на 18 се състои, ще има над 30 000 човека. Това са нашите потвърждения, които правят организация, шият знамена и печатат лозунги. Протестна готовност означава, че може да сменим датата. При всички положения ще изчакаме срещата с транспорта и техните браншови организации“, заяви още Домусчиев.

„Относно цената на ел. енергията разчетите ни показват, че свръхпечалбите са напълно достатъчни, ако се види само какви печалби прави само АЕЦ-а. От друга страна не забравяйте, че увеличените приходи от ДДС в бюджета се дължат и на високите цени в ел. енергията. Виждате от къде идват тези големи приходи и самият износ на ток. Така че с малък процент отива за компенсации. Те не идат от парите за пенсионерите. Това е пълен популизъм.

От своя страна Тодор Капитанов от КНСБ заяви, че и те остават в готовност за протест. „Въпреки днешните разбирателства и предложените механизми, КНСБ е и ще остане в протестна готовност, ако всички тези мерки не се отразят в цените на стоките и услугите за българските граждани. Инфлацията изяде повишенията на минималната работна заплата, така че КНСБ ще настоява за повишаване на минималната заплата“, обясни той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ето кой е следващият Ерген на България-Известен турски актьор с български корени
Next: Манол от Време разделно умира в мъки, не знаят къде му е гробът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.