Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Достоен до самия край: Георги Русев си отива без пари, имоти и кола
  • Новини

Достоен до самия край: Георги Русев си отива без пари, имоти и кола

Иван Димитров Пешев март 23, 2023
rrasytasyasrsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Георги Русев – големият актьор на малките роли, изиграл най-колоритните чешити в българското кино, си отиде преди 10 години на 1 април – Денят на хумора и шегата. И досега няма артист, който да има толкова култови реплики, превърнали се във вицове с времето.

В личен план Русев се радва на един от най-стабилните бракове в гилдията за разлика от много свои колеги, които се развеждат по няколко пъти. Със съпругата му Надежда Попова, която е уважаван инженер-химик, остават заедно цели 55 години.

10 лета след смъртта му тя продължава да говори за него в сегашно време и не иска да повярва, че го няма. Приживе актьорът царува в женско царство. Има две дъщери, доживява две внучки, даже и една правнучка, пише retro.bg.

 

Не успява да прегърне своя правнук Александър, който от съвсем малък сочел снимката му и казвал: „Това е дядо Гошо“.
Последните думи, които Русев изрича, преди да си отиде на 82-годишна възраст, са „Обичайте се и след мене“. Семейството спазва повелята му. Разправии и спорове отсъстват от тяхното битие. Остават задружни и сплотени и трудно преодоляват загубата.

Продължават да се събират поне веднъж седмично на трапезата на Надежда. Макар да е на преклонна възраст, тя все още е жизнена и изпълнена с енергия, когато става дума за децата й. „Поръчват ми предварително какво да сготвя и аз го правя“, споделя вдовицата на Русев, чийто единствен смисъл след неговата кончина са дъщери, внуци и правнуци.

През миналата година в родното му село Костенец откриха неговата паметна плоча, която е поставена на входа на читалището там. На церемонията присъстваха всичките му роднини. Жена му се гордее, че на негово име има и уличка в софийския квартал „Малинова долина“.

Георги Русев никога не се съгласи да се снима за реклами. Въпреки че са му предлагали хонорари, пред които трудно се устоява. Не искаше да смесва високото изкуство, което е изповядвал цял живот, с комерсиализма. Живееше в неголям най-обикновен панелен апартамент, нямаше кола и сметки в банките.
В киното той изгрява едва на 37-годишна възраст, защото преди това не проявява интерес към това изкуство. Предпочита театъра. За големия екран го открива Въло Радев в „Най-дългата нощ“, който излиза на екран през февруари 1967 г.

Истинският му възход в киното обаче започва след 10-ия му филм – „Преброяване на дивите зайци“ на Едуард Захариев по сценарий на Георги Мишев, където е в ролята на ветеринарния лекар. Бързо става любимец и на зрителите, и на всички режисьори. През 70-те и 80-те има години, в които участва в по 4-5 филма. Така се появяват и ролите му шедьоври в „Оркестър без име“, „Дами канят“, „Покрив“, „Илюзия“, „Вчера“, „Зона Б-2“, „Адио, Рио!“, „Опасен чар“, „След края на света“ и много други.

Култови реплики на кинолегендата

Гошо, спри за малко бе, момче. Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе. Здравето ми се взе. Айде, мани мене, ама кокошките престанаха да носят. При 20 кокошки – яйца от пазара купувам. Аз и на война съм бил, ама такова чудо – бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше!
Като чичо Петър в „Оркестър без име“

На вашите години ето в тази пазва имах само една шепа джанки за цял ден тичане подир овцете!
Като директора Цончев във „Вчера“

Аз например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.
Като съсед във „Вилна зона“

Прасета не може, а кучета и котки може!
Като Дочо Булгуров в „Селянинът с колелото“

Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка.
Като Седларов в „Опасен чар“

Казал съм ти, когато говориш с мен, ще мълчиш!
Като адвокат Балтиев в „Дами канят“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 16 години заминах за работа в чужбина: Няма по-страшно изпитание от това да се изправиш пред заключената врата на бащиния си дом
Next: Момиче се омъжва за бездомен мъж, той взима микрофона и се обръща към нея с думите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.