Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доц. Мика Зайкова: Системата е деформирана! Крадем от бъдещите поколения с неразумни харчове
  • Новини

Доц. Мика Зайкова: Системата е деформирана! Крадем от бъдещите поколения с неразумни харчове

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
sdfvsfdhdfhdgfhgf.png

Защо пенсионната ни система създава усещането, че може да е солидарна, но не е справедлива – с последните увеличения на най-ниските пенсии за хора с най-малко трудов стаж, се постигна едно почти изравняване с пенсиите на трудилите се съвестно години наред?

 

Справедливо ли е да се вземат заеми за пенсиите, които ще плащат бъдещите поколения в държавата? От novini.bg разговаряха с финансовият експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от квотата на ИТН.

По принцип 1-вия стълб на нашата пенсионна система осигурява основните възнаграждения за възрастните до живот и това намирам за справедливо. Докато, ако се разчита само на капиталовия стълб, то ще има пенсии докато има пари в него.

 

Затова съчетаването между тези два стълба е изключително важно. След 2020 година инфлацията тръгна нагоре, по това време както социалната пенсия, така и тази с за минимален трудов стаж до 15 години, се определяше на база гарантиран минимален доход от 75 лв. от 2018 г. насам. При това положение хората, които получаваха социални пенсии и такива за непълен трудов стаж изпаднаха в крайна бедност. Нашата социална система е напълно деформирана.

Защото доходите изобщо в цялата страна са най-ниски спрямо тези в останалите държави от ЕС. И тези доходи, от които се отчисляват осигурителните вноски не дават възможност на социалната система да предоставя адекватни пенсионни възнаграждения спрямо реалната цена на живота. Например дори минималната пенсия, която от 1 юни т.г. ще бъде 580 лв. е много далеч от месечната издръжка на живота, определена за 1489 лв. и продължава да расте.

 

Обобщено, ако човек разчита само на посочените пенсии, то е обречен да съществува в крайна бедност. Вижда се как всички стоки и услуги стремглаво поскъпват. Дори хората със средните пенсии от 833 лв. вече едва връзват двата края на месечните си разходи.

Затова и управляващите решиха да променят нещо в социалните пенсии. С голям скок социалната пенсия се приближи до минималната, което разбира се не е справедливо спрямо онези, които цял живот са работили и са внасяли осигуровки. Ножицата между новите пенсии и онези, които са получавани преди 3-5 години се разтваря доста с всяка следваща година. Това се случва, защото корекциите в нашата социална система се правят на парче.

Пенсионната система наистина е солидарна, но не е справедлива. Основната месечна сума по нея се получава от 1-ви стълб, но годините за пенсия растат. Никой не се напъва да мисли затова, че де факто България е страната с най-кратка продължителност на живота. Демографската криза, както е известно, принуждава управляващите да увеличават възрастта и годините за пенсия. Но проблемът е в това, че мъжете и жените занапред ще могат да се ползват от своите пенсии все по-малко години, предвид средната продължителност на живота у нас. Тази несправедливост е много показателна. Възнагражденията у нас трябва да се увеличават на база на производителността на труда, на основа на внедряване на нови технологии и т.н.. За съжаление грижата за доходите тук не е приоритет.

Дефицитът в пенсионната система е над 50 %. Вноските в нея са много ниски и е важно те да са базирани занапред върху по-високи заплати. В България над 640 000 получават минимална пенсия. А над 500 000 са онези, които вземат минимална работна заплата. Откъде да се вземат пари?!

Крадем от бъдещите поколения с неразумни харчове и вземаме 50 на сто за пенсии от бюджета. Тези пари могат да се използват за всички българи, но не би. Капиталовите разходи в бюджета не се харчат по предназначение, а за текущи разходи и това също е кражба от нашите наследници. Важно е също непременно да се спре раздаването на обществени пари на калпак за когото трябва, и за когото не трябва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Близо 700 хиляди българи ликуват, ще получават повече пари, ето защо
Next: Зодията, за която Февруари ще е като шестица от тотото

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.