Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доц. Мика Зайкова: Системата е деформирана! Крадем от бъдещите поколения с неразумни харчове
  • Новини

Доц. Мика Зайкова: Системата е деформирана! Крадем от бъдещите поколения с неразумни харчове

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
sdfvsfdhdfhdgfhgf.png

Защо пенсионната ни система създава усещането, че може да е солидарна, но не е справедлива – с последните увеличения на най-ниските пенсии за хора с най-малко трудов стаж, се постигна едно почти изравняване с пенсиите на трудилите се съвестно години наред?

 

Справедливо ли е да се вземат заеми за пенсиите, които ще плащат бъдещите поколения в държавата? От novini.bg разговаряха с финансовият експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от квотата на ИТН.

По принцип 1-вия стълб на нашата пенсионна система осигурява основните възнаграждения за възрастните до живот и това намирам за справедливо. Докато, ако се разчита само на капиталовия стълб, то ще има пенсии докато има пари в него.

 

Затова съчетаването между тези два стълба е изключително важно. След 2020 година инфлацията тръгна нагоре, по това време както социалната пенсия, така и тази с за минимален трудов стаж до 15 години, се определяше на база гарантиран минимален доход от 75 лв. от 2018 г. насам. При това положение хората, които получаваха социални пенсии и такива за непълен трудов стаж изпаднаха в крайна бедност. Нашата социална система е напълно деформирана.

Защото доходите изобщо в цялата страна са най-ниски спрямо тези в останалите държави от ЕС. И тези доходи, от които се отчисляват осигурителните вноски не дават възможност на социалната система да предоставя адекватни пенсионни възнаграждения спрямо реалната цена на живота. Например дори минималната пенсия, която от 1 юни т.г. ще бъде 580 лв. е много далеч от месечната издръжка на живота, определена за 1489 лв. и продължава да расте.

 

Обобщено, ако човек разчита само на посочените пенсии, то е обречен да съществува в крайна бедност. Вижда се как всички стоки и услуги стремглаво поскъпват. Дори хората със средните пенсии от 833 лв. вече едва връзват двата края на месечните си разходи.

Затова и управляващите решиха да променят нещо в социалните пенсии. С голям скок социалната пенсия се приближи до минималната, което разбира се не е справедливо спрямо онези, които цял живот са работили и са внасяли осигуровки. Ножицата между новите пенсии и онези, които са получавани преди 3-5 години се разтваря доста с всяка следваща година. Това се случва, защото корекциите в нашата социална система се правят на парче.

Пенсионната система наистина е солидарна, но не е справедлива. Основната месечна сума по нея се получава от 1-ви стълб, но годините за пенсия растат. Никой не се напъва да мисли затова, че де факто България е страната с най-кратка продължителност на живота. Демографската криза, както е известно, принуждава управляващите да увеличават възрастта и годините за пенсия. Но проблемът е в това, че мъжете и жените занапред ще могат да се ползват от своите пенсии все по-малко години, предвид средната продължителност на живота у нас. Тази несправедливост е много показателна. Възнагражденията у нас трябва да се увеличават на база на производителността на труда, на основа на внедряване на нови технологии и т.н.. За съжаление грижата за доходите тук не е приоритет.

Дефицитът в пенсионната система е над 50 %. Вноските в нея са много ниски и е важно те да са базирани занапред върху по-високи заплати. В България над 640 000 получават минимална пенсия. А над 500 000 са онези, които вземат минимална работна заплата. Откъде да се вземат пари?!

Крадем от бъдещите поколения с неразумни харчове и вземаме 50 на сто за пенсии от бюджета. Тези пари могат да се използват за всички българи, но не би. Капиталовите разходи в бюджета не се харчат по предназначение, а за текущи разходи и това също е кражба от нашите наследници. Важно е също непременно да се спре раздаването на обществени пари на калпак за когото трябва, и за когото не трябва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Близо 700 хиляди българи ликуват, ще получават повече пари, ето защо
Next: Зодията, за която Февруари ще е като шестица от тотото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.