Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драганов: Само за ден в Слънчев бряг имаме почиващи българи, колкото за цял месец в Гърция
  • Новини

Драганов: Само за ден в Слънчев бряг имаме почиващи българи, колкото за цял месец в Гърция

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
dhgsddfgsdg.png

През месец юли тази година българите, които са пътували в чужбина, са с 12% повече в сравнение с данните за същия период през 2022 година. Това съобщиха от Националния статистически институт. Най-много българите са пътували до Турция, Гърция и Румъния.

„Имаме ръст. 820 000 българи са излезли в чужбина. В същото време имаме над 2 млн. българи, които са били в България. Само на Слънчев бряг имаме 450 000 легла, заедно с община Несебър – 550 000 легла. В Гърция през изминалия месец са излезли 120 000 българи с цел туризъм. Само за един ден в Слънчев бряг правим онова, което се прави за цял месец в Гърция. Няма как да кажем, че българите са тръгнали в чужбина“, коментира директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов в студиото на „България сутрин“.

Тази година се очакват малко над 7 млн. българи да излязат в чужбина и 24 млн., които ще имат пътувания в България, уточни той.

Посещенията на българи в чужбина през юли са се увеличили

„Имаме много интензивни пътувания в България. НС казва, че 45% отиват в чужбина с цел почивка и екскурзия – около 400 000, но пътувания има и в България, особено по Черноморието“, посочи Драганов.

Пред Bulgaria ON AIR директорът на ИАОТ отчете върхова година по отношение на пътуванията и обясни на какво се дължи спадът на чуждестранни туристи у нас:

„Спрямо 2019 г. имаме спад. Спадът за трите месеца през лятото от чужбина е 9%. Ние сме с 300 000 по-малко от това, което е било през 2019 г. – недостигът е на туристи от Германия, Русия и Великобритания. През изминалия месец имаме 85 000 германци. Това означава слаб юни и юли, означава много инвестиции в реклама, за да може следващата година да имаме повече туристи. Хотелите трябва да сключат договори, а общините да участват в процеса на рекламата“.

Според него темата за чистотата на водата, дискутирана през летния сезон, не е причина за отлива на туристи у нас. „Имаме спад на румънски туристи, защото им вдигат колите. Бяха извършени огромни инвестиции по отношение на водния цикъл на Черноморието. Очакваме до 3 млн. чужденци по Черноморието за това лято – имаме перфектна организация и системата работи добре. Трябва да видим не в месеците юли и август, когато е пълно, а през месеците май-юни и септември-октомври какво може да се направи по отношение повече туристи“, анализира гостът.

Цените по Черноморието се движат между 40 и 240 лв. за стая за двама души, отбеляза Драганов.

„Скара с гарнитура и бира е 11 лв. Изключително изгодно. Разликата в отстъпката между 2 август и 2 септември е между 30 и 50%. След 15 септември цените ще паднат още. Туризмът е стабилен, има капацитет да обслужи повече туристи“, настоя той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия! Людмил от Враца загина в Черно море, докато спасява детето си
Next: Хора сигнализират за проблем с една от топ банките в България! Много от тях нямат достъп до парите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.