Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Другата неделя, 26 февруари е Сирни заговезни: ТРИ неща, които задължително трябва да направите в този ден!
  • Новини

Другата неделя, 26 февруари е Сирни заговезни: ТРИ неща, които задължително трябва да направите в този ден!

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
sgkasdoaskdas.png

Православният празник Неделя на всеопрощението е светъл ден, когато всеки може да се откаже от обидите и да изглади конфликтите, като поиска прошка.

Този ден е време на прошка на обидите и пречистване на душата от лоши мисли. В Православието се обръща специално внимание и до днес, защото е важно да се влезе в пост с добро настроение и без тежест от сериозни мисли от причинени или направени обиди.

Традициите на Сирни заговезни

Традиционно неделята „Прошка” започва с утринната служба в църквата, по време на която свещениците искат прошка от енориашите и им напомнят важността на този ден.

Смята се, че онези, които не могат да прощават, няма да бъдат простени от самия Господ, затова църквата призовава всеки да бъде по-добър и да не допуска отрицателни мисли и действия.

В деня на празника е важно да се обърне внимание на духовното израстване, да се изоставят нецензурни и лоши мисли. Взаимопомощ и подкрепа идват на преден план. Също така на този ден си заслужава да се отложат битовите дейности, за да не се отклоняваме от основната цел – духовно очистване.

Традиционно в деня на Прошката се провеждат семейни вечери, на които са поканени всички роднини. Това се прави, за да се укрепят семейните връзки, да се общува с всички, които са скъпи на сърцето, да се иска прошка от тях.

  • На Сирни Заговезни – преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
  • Извършва се и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, предимно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
  • Също така е обичайно да не се почиства масата след вечеря, а да се покрива с чиста бяла кърпа, за да има изобилие в къщата. С оставените от храната трохи се хранят птиците и животните, така че в къщата цари благополучие.

На прошка в неделя, 26 февруари 2023 г., си струва да отидете на църква с цялото семейство, за да се помолите и да усетите светостта на момента.

Свещениците призовават вярващите да прощават и да се извиняват за техните думи и действия, които биха могли да причинят обида. Тези, за които е трудно да направят това, могат да поискат съвет от духовния баща, да се изповядат, за да отворят душата си пред Господа и да свалят бремето.

Неделя на всеопрощението е още една причина да се променим към по-добро, да прегледаме живота и приоритетите си, да се сбогуваме с миналото и да започнем на чисто. Доброто настроение и усмивките на най-близките хора ще бъдат най-добрата награда в този светъл ден.

Continue Reading

Previous: ШАПКИ ДОЛУ! Чужденци направиха нещо невиждано, цял Бургас им ръкопляска
Next: Минаха всякакви граници! Този продукт се продава за 639 лева за килограм

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.