Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъжд отми скат във Варненско и се показаха смразяващи находки
  • Новини

Дъжд отми скат във Варненско и се показаха смразяващи находки

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
diduadajsdasskat.jpg

Човешки останки са били открити във Варненско, научи ексклузивно . Зловещите находки се показали след изсипал се дъжд върху скат между Долни чифлик и село Детелина.

Служител на Горското правил в понеделник обход на района си в местността, когато забелязал стряскащите находки. Дъждът бил отмил част от земната маса и ясно се показвали два човешки черепа.

На мястото пристигнала оперативна група и бил извършен оглед. Към момента няма събрани данни за престъпление, обясниха за от полицията във Варна. Предстои да бъдат извършени експертизи, включително и датиране на костите.

Според източници на единият от скелетите е цял, а другите човешки останки са череп и някои от костите.

Не изпускай тези оферти:

Според експертите е възможно останките да са там от стотици години, но е вероятно и да са от по-ново време. Според местните няма данни в този район да е имало селища или погребения.

Още криминални:

Разследването на едно престъпление само по себе си е цяла наука. Като изключим правния аспект – кой текст от Наказателния кодекс е нарушен и как се събират доказателствата, остава полето на криминологията и криминалистиката, които изследват природата и причините на криминалното поведение. Затова не винаги е лесно да се дадат бързи отговори, когато стане дума за тежко умишлено престъпление. Така стоят нещата и с убийството на швейцарския бизнесмен Удо Ланге.

Швейцарският гражданин беше намерен мъртъв в гаража на дома си във вилното селище „Делта хил“ край пернишкото село Кладница. Тялото е открито от съпругата на убития, която е подала сигнал на тел. 112 вечерта на 11 август. Ланге от години живее и работи в България. Заедно с втората си съпруга, която е българка, е притежавал завод за силиконови изделия в пернишкия квартал „Мошино“, продаден преди няколко години на шведската компания „Трелеборг“. Семейството е сред най-изявените дарители на местното читалище.

След като на място пристига полицията, е извършен оглед на трупа, като първоначално не са установени следи от насилие. Затова първата версия за смъртта на швейцареца изключваше убийство. От МВР допълниха, че няма следи някой да се е опитвал да влезе с взлом в къщата. Ден по-късно обаче разследващите промениха тезата, след като аутопсията установила рана в долната част на шията, през която е засегнат белият дроб. „Още дори не сме сигурни как е причинена смъртта.

Факт е, че нараняването е в белия дроб, най-вероятно е с огнестрелно оръжие”, каза Албена Стоилова, която е прокурор от Перник и говорител на Окръжната прокуратура в града.

Малко след това обаче разследването претърпя пореден обрат с версията, че Ланге може и да е прободен с предмет, наподобяващ шило вместо прострелян. Установено било още, че убитият е с едно счупено и едно пукнато ребро.

„Имаме доказателства за употребен конкретен вид оръжие. Дали това оръжие е било годно да причини увреждането, констатирано при огледа на трупа, очакваме да отговорят експертите. Има констатирано увреждане на белия дроб, малка рана на шията”, каза прокурор Стоилова.

В крайна сметка съдебномедицинската експертиза, която беше оповестена от прокуратурата седмица след убийството, е доказала, че смъртта на Удо Ланге е настъпила след интоксикация с хлороформ – химикал, който в миналото се е използвал за упойка, а в днешно време за производство на пестициди и разтворител в лакове и лепила.

Противоречия имаше и във версиите на МВР и прокуратурата за последните часове на Ланге. Служебният вътрешен министър Иван Демерджиев първоначално обяви, че е бил направен опит да бъде замаскирано убийството „На много ранен етап полицаите, които работят по случая, са установили това.

До късно през нощта са извършвани действия, напреднали са в значителна степен в работата си по случая. Работим по всички версии, тъй като мъжът е преместен от мястото, на което е бил убит, на ново място. Има данни да са сменяни дрехите, с които е бил, за да се прикрият следите от убийството“, коментира той. Информацията, че тялото на убития е местено, обаче бързо беше отречена от прокуратурата.

Четири дни след убийството разследващите стигнаха до първия заподозрян, който първо беше задържан за 24 часа по закона за МВР, а след това прокуратурата му повдигна обвинение и поиска постоянния му арест. Към наказателна отговорност е привлечен 57-годишният Борислав Панев. „Този човек е познат на пострадалия и на семейството му, пише „Сега“.

Работил е при съпругата на жертвата, мотивът е личен. Задържаният и съпругата на пострадалия са в лични и служебни отношения“, оповести прокурор Стоилова. От държавното обвинение поясниха, че не е изключено да бъдат повдигнати обвинения и за съпричастие към убийството на бизнесмена, но засега нямало доказателства.

Миналата седмица Панев се изправи пред Окръжния съд в Перник, който му определи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. По време на съдебното заседание прокуратурата изнесе доказателства, според които обвиняемият е планирал убийството на Ланге в продължение на месеци. Той си е купил силно отровно лепило с хлороформ и електрошок, за да умъртви швейцареца.

Докато били в гаража, Панев повалил убития с тейзъра, след което притиснал към устатата и носа му памук, който е бил напоен с хлороформ. От натиска на коленете върху гръдния кош на Ланге пък е счупено ребро, което предизвикало кръвоизлив в белия дроб. Подробностите за убийството разказала съпругата на Удо – Елизабет, която признала пред съдията, че има връзка със служителя си в пекарната. Мъжът преди това подробно ѝ разказал как смята да убие нейния съпруг.

Освен това разследващите твърдят, че веднага след убийството камери са заснели силуети на мъж и жена, които бягат към гората. Смята се, че това са били Панев и Елизабет. Малко след това жената подала сигнал, че е намерила Удо мъртъв в гаража, а обвиняемият се прибрал в дома си в София и се отървал от тейзъра и хлороформа.

Резонен е въпросът дали предполагаемият извършител на убийството на Ланге не е имал съучастник, например неговата съпруга. Защитата на обвиняемия твърди, че Елизабет е била разпитана, като посочила Панев като убиеца, докато е била задържана. Оказа се обаче, че тя е била пусната 20 минути преди да даде показания пред съдия.

Според адвокатката Детелина Попова жената е била притеснена от ареста, като дори изрази съмнение, че часовете са били вписани погрешно. Тя изтъкна, че по ръцете на Елизабет е имало златни частици, каквито имало и по тялото и ризата на Удо Ланге. По ръцете на Панев нямало такива, каза Попова.

Самата Елизабет давала противоречиви показания и била разпитвана много пъти, твърди защитата. Адвокатката изтъкна също, че имало няколко различни преквалифицирания за причината за смъртта на Удо. Първо се смятало, че е починал от инфаркт. След това било посочено насилие от неустановен характер, а впоследствие – огнестрелно нараняване. Едва тогава като причина било вписано отравяне.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Оги загуби битката с коварната болест
Next: Турция се тресе! Два труса удариха Измир и Кушадасъ, туристите в паника

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.