Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата е изправена на нокти! Сблъсъци пред къщата на Бойко Борисов в момента
  • Новини

Държавата е изправена на нокти! Сблъсъци пред къщата на Бойко Борисов в момента

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
sbsbosbisksoo.jpeg

Представители на ВМРО водени от Ангел Джамбазки се събраха на протест пред къщата на Бойко Борисов в Банкя, става ясно от кадри, разпространени във Фейсбук.

Повод за демонстрацията е днешното решение на партия ГЕРБ да подкрепи френското предложение за вдигане на ветото върху Северна Македония за старта на преговорите за членство в ЕС.

Борисов подкрепи Френското предложение за РС Македония, даде на Кирил Петков 59 депутати

Те разпънаха плакати с призив: „Не предавай Македония“ и „Бойко, страх ли те е“. Те запалиха и факли.

Внезапно при протестиращите пристигнаха активисти и депутати на ГЕРБ, стигна се до спречкване с представителите на ВМРО.

Чуват се обвинения за скъсани фланелки и взимане на телефони.

Пред хората Ангел Джамбазки обяви, че живеем в съдбоносни времена, в които се вижда разколебаване в позицията на Борисов.

„Дойдохме се да срещнем с човека, който се разколебава. Искаме да кажем на г-н Борисов и всички депутати, че тази кауза надминава всички вътрешнопартийни ежби. Не трябва да се допуска национално предателство в следващите дни“, призова Джамбазки.

Той увери, че не са дошли да се бият с никого.

Георг Георгиев стисна ръката на Джамбазки и обяви, че ГЕРБ е причината да се говори за Северна Македония. „ГЕРБ никога не е извършвала национално предателство. Ние подписахме Договора за добросъседство и рамковата позиция“, подчерта той.

Председателят на Младежи ГЕРБ заяви категорично, че гарант за изпълняване на условията е Европейската комисия и целия ЕС, а условията, които ГЕРБ е поставила, са залегнали в това предложение.

По-късно в Банкя пристигна и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, която изчете предложенията на ГЕРБ, с които да се защити националния интерес на България. Атанасова и Джамбазки се разбраха да се видят утре и да уточнят точките, с които да гарантират националния ни суверенитет.

Джамбазки и Георг Георгиев се обединиха около тезата, че всички европейски институции ще са гарант за изпълнение на условията към Северна Македония.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на мечтите. Корнелия Нинова с лоши новини за пенсионерите у нас
Next: Студен душ за Борисов: Дори Киро да падне, САЩ никога няма да върне Бойко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.