Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Дъщерята на Майкъл Джексън наруши мълчанието си: „Баща ми…Вижте повече..👇👇
  • Без категория

Дъщерята на Майкъл Джексън наруши мълчанието си: „Баща ми…Вижте повече..👇👇

Иван Димитров Пешев декември 23, 2025
Screenshot_7

Париж Джаксън, дъщеря на легендарния Майкъл Джаксън, от години е в центъра на общественото внимание. Не само заради баща си, но и заради своите откровения за личните си борби, тя често говори за натиска на славата, психическото здраве и за това какво е да носиш името на „Краля на попа“.

Париж за своя път и зависимостите

Преди време Париж разкри, че е преминала през тежък период на зависимости, свързани с алкохол и наркотици, но вече пет години води чист и трезвен живот. Според думите ѝ именно тази промяна ѝ е позволила отново да усети радостта от живота, да твори музика и да се радва на малките моменти, които преди е смятала за недостижими.

Влиянието на Майкъл Джаксън

В откровенията си Париж често се връща към уроките, които е получила от баща си.
„Баща ми обикновено ме насърчаваше да бъда любознателна – да чета, да се уча, да слушам различна музика. Той не искаше просто да следваме неговата слава, а да изградим свой собствен глас и собствен път“, споделя тя.

Тя добавя още: „Баща ми обикновено казваше, че чувствата – радост, болка, съмнение – са част от живота и че не трябва да ги потискаме. Той вярваше, че честността към себе си е най-важното.“

Борба и израстване

Париж не крие, че в тийнейджърските си години е преминала през тежки периоди на депресия и самонанесена болка. Днес тя говори за това открито, за да помогне на други хора, които се борят със сходни трудности. „Не съм съвършена, но вече не се страхувам да говоря за уязвимостите си. Това е начинът да се излекувам и да дам надежда и на други“, признава тя.

Заключение

Историята на Париж Джаксън е повече от историята на дъщерята на една икона. Това е разказ за лична борба, израстване и намиране на собствен глас. Въпреки тежестта на името Джаксън, тя успява да покаже, че наследството на баща ѝ не се измерва само с музиката му, а и с ценностите, които е оставил след себе си – честност, откровеност и грижа за душата.

Continue Reading

Previous: БТВ е частна фирма и независимо дали е чешка, българска или занзибарска, тя работи по смисъла на българските закони. А доколкото си спомням, българската Конституция абсолютно защитава частното предприемачество, свободната инициатива и пазарната икономика.
Next: Лесно и бързо предястие, което ще обере възхитените погледи на гостите когато и където да го поднесете

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.