Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Богат и успешен собственик на хотел даде на разглезената си дъщеря ценен урок за това как кармата се връща на човек за погрешните му дела, след като я чу да се подиграва на камериерка в хотел.
Никол Сондърс е отгледана от баща си Остин, когато майка й я напуска, за да се премести в чужбина и тя е едва на пет. Остин отглеждаше Никол с обич, даваше й най-доброто от всичко и никога не казваше „не“ на нито една от нейните молби.
Остин Сондърс беше собственик на хотел с изобилие от богатство. Нищо в живота му обаче не му беше лесно. Започва кариерата си като обикновен товарач в малък мотел, след което се изкачва до върха след години тежък труд, работа на непълен работен ден и следване на бизнес обучение в общински колеж.
За съжаление годините му на работохолизъм го накараха да отдели по-малко внимание на дъщеря си и повече на работата, което я накара да стане арогантна и оправдана. И тогава тя направи немислимото един ден…
Един ден Никол и приятелите й разпускат в хотела на баща си. Те купонясваха и слушаха силна музика в хотелска стая, която скоро се превърна в сметище, с празни бирени бутилки и купички за храна, и пакети чипс, разпръснати наоколо.
Никол беше извикала камериерка да почисти стаята, но поради музиката, която звучеше вътре, не чуха камериерата, която звънеше на вратата от известно време. Когато Никол най-накрая отвори вратата, тя завъртя очи и обиди прислужницата. „Какво ти отне толкова време? Не можеш ли да си свършиш работата както трябва?“
Внезапно, докато излизаше от стаята, тя чу гласа на баща си по високоговорителя. „Никол! Моля, елате веднага в офиса ми!“
— Съжалявам, госпожице — нежно отговори Роуз, прислужницата. „Чаках отвън пет минути, но не ме чухте поради силната музика.“
„Уау, уау!“ Никол се усмихна. „По-полека, жено! Мога да правя каквото си искам тук, защото това е МОЯТ хотел! Така че не смей да ми отговаряш! Знаеш ли какво?“ – каза тя и извади звънец от раницата си. „Карах насам, когато забелязах едно дете да продава това на улицата, така че го купих. Предполагам, че ще имате нужда от това. По този начин можем лесно да ви чуем да влизате в стаята!“ Тя се засмя и постави камбаната около врата на Роуз, докато една от приятелките й, Ашли, засне всичко.
Роуз протестира с насълзени очи, опитвайки се да свали звънеца, но Никол сграбчи ръцете й и го дръпна надолу по врата. „Прави каквото ти кажа, или ще загубиш проклетата си нископлатена работа. Разбираш ли?“
В този момент Роуз нямаше друг избор, освен да се подчини на заповедите на Никол. Тя започна да почиства цялата хотелска стая, докато приятелите на Никол записваха всичко на телефоните си.
За съжаление на Никол, тя нямаше представа, че вратата на хотелската им стая е била открехната. Остин минаваше покрай стаята и я чу да ругае Роуз. Но вместо да се изправи срещу дъщеря си, той се върна в офиса си.
Докато Роуз все още почистваше стаята, Никол извади банкнота от 100 долара и я хвърли на пода. „Приемете това като ваш съвет. И да, уверете се, че стаята е изчистена, в противен случай ще получите намаление на заплатата“, подигра се тя, преди да напусне стаята си с приятелите си.
Миг по-късно Никол чу гласа на баща си от високоговорител, който се обръщаше към нея. „Никол! Ела веднага в кабинета ми!“ – заяви твърдо той.
Никол и приятелките й размениха тревожни погледи. „Всичко най-добро, Никол! Предполагам, че баща ти най-накрая знае, че сме тук!“ — изчурулика един от приятелите й, когато всички се отдалечиха и я оставиха сама. Уплашена се отправи към офиса на Остин.
— Хей, татко — каза тя, докато влизаше. — Обади ли ми се?
— О, да, влизайте! каза той, все още преглеждайки файл.
Никол беше ужасена, когато баща й я спря, когато се канеше да седне. — Никога не съм те молил да седнеш! — възкликна той, ядосан. „Кажи ми какво правиш тук в този час? Не трябва ли да си в час сега, Никол?“
Никол се престори на смях. „О, колежът е в почивка, татко! Така че реших, че мога да помотая с приятелите си тук за известно време? Имаме едномесечна почивка!“
— Значи си свободен от учене цял месец. Вярно ли е? — попита твърдо той.
„Ами… да, може да се каже така!“
„Добре тогава“, той остави папката на масата си, извади униформа на прислужница и я постави на масата. „Пригответе се да работите тук, докато започне училището. От днес ще работите като прислужница за един месец!“
„Какво?“ Никол беше шокирана. „Хайде, татко! Шегуваш се, нали?“
„Е, Никол, страхувам се, че не съм. Трябва да работиш, за да разбереш стойността на парите и че те не растат по дърветата“, твърдо заяви той.
— Няма начин, татко! – отвърна Никол. — Няма да правя това!
— Добре — въздъхна той. „Смятайте, че кредитните ви карти са анулирани и без джобни пари отсега нататък. Какво ще кажете за това?“
„Но, татко, това не е правилно! Как можа…“
„Вече споменах условията, Никол! Вие решавате или да поемете работата като камериерка, или да ви анулират картите и джобните пари!“
В този момент Никол разбра, че няма изход. Тя неохотно се съгласи да работи, но предстоящите дни нямаше да са лесни…
По време на първата си смяна Никол имаше задача да почисти стаята на двойка, където целият килим беше изцапан с петна от вино. Никол нямаше представа как да го почисти. Тя разтърка енергично петната, но те не се махнаха.
Роуз случайно минаваше през стаята по това време и предложи да й помогне. Никол се смути, но й прошепна благодарност.
Роуз й се усмихна приятелски. „Добре е. Няма да е лесно, защото ви е първи ден! Но не се притеснявайте, в крайна сметка ще разберете нещата!“
Роуз беше ангел под прикритие за Никол, тъй като тя помагаше на младото момиче през първата седмица на работа. С течение на времето Никол разбра, че е сгрешила да унижи Роуз и се почувства ужасно от това. Тя не само стана приятелка с Роуз, но и започна да приема сериозно работата си на прислужница, както Роуз я беше научила.
— Знаеш ли какво, Никол — каза й Роуз един ден. „Да бъдеш камериерка е повече от просто обслужване по стаите. Става въпрос да се грижиш за гостите си и да се грижиш за техните нужди, така че да се насладят на приятен престой. Работата на камериерка е повече от просто почистване!“
Никол разбра това и изпита облекчение, че най-после прави нещо за себе си и е самодостатъчна.
Един ден я извикаха да почисти една стая и се оказа, че това е стаята, която приятелите й са резервирали. Всички купонясваха и когато я видяха в униформа на прислужница, започнаха да й се подиграват.
— Господи, Никол! — подразни я Ашли. „Вижте се! Просто е ужасно! Приличате на един от онези слуги!“
„Млъкни и ме остави да си върша работата, Ашли“, отвърна Никол. — Не съм в настроение да започвам битка.
„Уау! Успокой се! И аз не искам да се бием. Но просто се чудех…“ каза тя, правейки пауза. „Ами ако баща ти научи, че всъщност не сме в почивка и че си бил изключен преди шест месеца? О, сигурна съм, че той няма да оцени това!“ Ашли избухна в смях и всичките й приятели се присъединиха към нея.
Никол се страхувала да каже истината на баща си и затова мълчала. Тя започна да подрежда стаята и реши да си тръгне възможно най-скоро. Ашли, от друга страна, не беше свършила да й се подиграва и непрекъснато повтаряше нещо, което да я вбеси.
В един момент Никол загуби спокойствието си и извика: „Стига вече, Ашли! Ти и тъпите ти приятели трябва да напуснете мястото му веднага или ще извикам охраната!“
„Хей, Никол! По-добре внимавай какво говориш, става ли?“ Ашли изстреля в отговор. — В противен случай ще разкажем на баща ти как са те изхвърлили от колежа!
„Добре, давай! Не ме е страх! Във всеки случай той заслужава да знае истината!“ — извика Никол. „Съжалявам, че станахме приятели с вас. Погледнете се; вие дори не сте истински приятели! В един момент вие също ще се предадете един друг… Ашли, ще броя до три! Вие и вашите приятели трябва излезте дотогава или ще извикам охраната!… Едно, две, три…“ И момичетата избягаха от стаята.
Никол се свлече на пода в сълзи. Спомни си как се подиграваше на Роуз и се почувства ужасно, че е такъв грубиян. Този ден тя отиде в Остин и му разказа всичко, включително и изгонването си.
— Съжалявам, татко — каза тя и наведе глава. „Злоупотребих с доверието ти и направих неща, които не трябваше да правя. Татко, не съм в колежска ваканция. Изключиха ме преди 6 месеца и те излъгах, но съм готов да платя за грешките си!“
— Бяхте изгонен? Остин се втренчи в нея, неспособен да повярва на ушите си.
„Да, татко, но реших да ти върна парите. Ще си намеря работа и…“
Изведнъж Остин стана от мястото си и я прегърна. „Знаеш ли изобщо колко се гордея с теб, Никол? Добра работа!“
— Татко? Тя беше шокирана. Беше си помислила, че ще бъде наказана от Остин и той никога нямаше да й прости. Но той се гордееше с нея! Защо?
„Но не съм направил нищо, с което да се гордееш, татко. Вместо това се възползвах от доверието ти и пропилях всички пари за обучение, които ми даде, за да купонясвам с приятелите ми! Не ми ли се сърдиш?“
„Разочарован съм, Никол. Доста съм разстроен“, призна Остин. „Знам всичко. Знам как ти и твоите приятели се отнесохте с Роуз. Чух всичко… И вашият приятел Ашли ми изпрати съобщение преди малко, така че знам, че и вие сте били изключени. Честно казано, не го направих Не очаквах да дойдеш при мен и да си признаеш всичко, но ти го направи И точно в този момент трябва да ти бъде простено!
„Запомни, скъпа, никой всъщност не е лош по сърце; ние сме просто хора, които вземат лоши решения и грешки. Ако признаем грешките си и се опитаме да ги поправим, трябва да ни бъде простено.“
— О, татко! Никол избухна в сълзи. „Аз… аз не заслужавам това!“
— Знаеш, Никол — каза той. „След като приключите задълженията си като камериерка, можете да бъдете новият управител на хотела! И можете да започнете работа на по-добра позиция!“
Но Никол отказа. „Не, татко! Искам да го спечеля. Ще продължа да работя на непълен работен ден като прислужница, докато първо завърша дипломата си. Също така дължа извинение на Роуз. Просто си мислех, че трябва да й дадеш повишение. Тя е невероятно щедра, и тя ме научи на много.“
„Каква прекрасна идея!“ каза Остин. „Браво, Никол! Наистина се гордея с теб!“
Какво можем да научим от тази история?
Никога не гледайте отвисоко на някого заради неговата работа или статус. Никол обиди Роуз, че е прислужница, но разбра колко е сгрешила, след като влезе в обувките на Роуз.
Да бъдеш мил и щедър към някого никога не излиза от мода. Въпреки обидите на Никол, Роуз винаги беше любезна и услужлива с нея.
Това, което се върти наоколо, в крайна сметка идва. Никол гледаше с пренебрежение на Роуз само защото работеше като камериерка в хотел. Кармата я настигна и по-късно тя се оказа в същото положение, включително унизена по същия начин, по който беше засрамила Роуз. Тогава тя си научи урока.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: