Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо пчелар: Направете това при ужилване от оса, стършел или пчела и ядове няма да имате
  • Новини

Дядо пчелар: Направете това при ужилване от оса, стършел или пчела и ядове няма да имате

Иван Димитров Пешев май 22, 2023
epoasckckckkslds.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

При някои хора тялото реагира бурно при ужилване от оса, стършел или пчела – необходимо е да се вземат мерки

Всеки, който е претърпял ужилване от оса, стършел или пчела, знае, че то е извънредно болезнено, а от време на време и много опасно. Добре е винаги да сме подготвени да вземем мерки, защото никога не се знае кога организмът може да реагира бурно.

При някои това е свързано с алергии, при други – с на пръв поглед безобидно подуване.

Препоръчително е и за него да се потърси вариант за облекчение, за да се възстанови бързо травмираното място, и да не създава неприятен дискомфорт.

Особено желателно е, когато жертви на ужилване от оса, стършел или пчела, са децата.

Старите пчелари са наясно, че най-простичките методи са най-ефективни. Те винаги носят в себе си хапче обикновен аспирин. Когато вие отивате на разходка в гората или отмаряте край морето, направете същото – имайте аспирин под ръка.

Ролята на аспирина при ужилване от оса, стършел или пчела

Той е доста ефективен, а действието му е многократно тествано от потърпевши. С помощта на аспирина ще намалите отока, ще усетите моментално отслабване на болката, ще спрете сърбежа и крайно дразнещото усещане след ухапване от оса, стършел или пчела.

Ако има останало жило, то ще падне съвсем скоро, а следите от жестокото боцване ще се разнесат за кратко време, ще има само едва забележима следа.

Направете следното с аспирина: Намокрете таблетката с вода, поставете я на участъка, в който е станало ужилването от оса, стършел или пчела. Оставете да попие така в продължение на 1-2 минути, след което отстранете остатъка. Аспиринът вече е навлязъл в кожата и ще започне да работи във ваша полза.

И още няколко съвета от препатили

Ако случайно нямате и не може да вземете сега аспирин, има и други възможности. Подходящ в случая е тампон, напоен с амоняк, с който се потупва мястото на ужилването, без да се разтрива в дълбочина.

Може също да натъркате с метален предмет, да намажете с кал или стрити бъзови листа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Руми от Сандански ползва много лесна рецепта за доматите, за да вади по цяла кофа от корен
Next: Не мога да пазя диета – искам сладко! Жива да е кумата, че ме научи: откакто го пия, не се сещам за шоколад

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.