Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо Христо, който продава мед и чорапи, ли е най-големият враг на държавата?
  • Новини

Дядо Христо, който продава мед и чорапи, ли е най-големият враг на държавата?

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2024
dqdwodoqdksdgkdfgdfg.png

История в социалната мрежа едновременно трогна и ядоса потребителите. Става дума за дядо Христо, който продава мед и чорапи, за да изкара пари за храна и квартира.

За жалост на Петолъчката то е недолюбван от “бизнеса” и срещу него са подавани множесетво сигнали към 112.

“Това е 75-годишният дядо Христо от сунгурларското село Славянци. Продава чорапи и мед, за да изкара за хляб и квартира.

Медът не е негов, остават му два лева на буркан… Срещу дядо Христо има десетки сигнали на тел. 112 от управителя на бензиностанция на Петолъчката , защото  “досаждал” в опит да продаде бурканче мед. Не знам точно как досажда – при мен дойде тихо, плахо, едва му чух гласа. Молеше да купя нещо, защото е гладен.

Докато говорим отстрани на пътя, изневиделица изскочи полицай и му каза да се маха. Оказа се, че дядото е най- големият проблем на властта и на бизнеса. Защо бе, господин полицай, щом не създава проблеми, сърце и съвест нямате ли?

А дядо Христо продава по пътищата, за да има за храна и 50 лева за квартира, в която живеят с бабата. Сами са, синът им починал. Тръгна си щастлив, защото вече може да плати за стаичката, ще останат и за друго.

Аз обаче съм шокирана и от наглеците на въпросната бензиностанция, в която баничката е пет лева, но няма да подадат троха на беден човек , и от хорската жестокост. Дядо Христо пътува на автостоп, така че, ако го срещнете, купете си нещичко…”, разказва журналистката Дани Атанасова.

Оказва се, че дядо Христо продава медец и на ГКПП “Лесово”. Често се качва на стоп при някой тираджии и обратно. Там продажбите са повече, твърдят хора, говорили с него.

За жалост той няма активен телефон. Имал е апарат, но без карта. Хората съветват да се търси кмета на село Славянци, за да му се предаде помощта.

“Познавам лично дядо Ицо от Славянци. От повече от 20 години пътува и продава мед. Много истински и скромен човек. Ако в торбата си има една филия хляб, половината ще я даде на теб.”, пише Цветан Ганчев.

Глас нюз бг

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безплатни дипломи, но ако емигрират? Така сме спонсорирали развитите страни с 341 млрд. евро!
Next: Джаро и Куката се завръщат в новия сезон на Под Прикритие, Юлиян Вергов ще има основна роля

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.