Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Е сега вече лъснаха кирливите ризи под българските магистрали
  • Новини

Е сега вече лъснаха кирливите ризи под българските магистрали

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
ggmasmgasmgmas.jpg

След проверката на магистрала „Тракия“ стана ясно, че Лот 3 е с по-лошо количество и качество на материалите, които са вложени.

След анализа на материалите вече е ясно, че част от тях не са тези, които трябва да бъдат, „не отговаря на изискванията“ съществува на много места в тази проверка. Това заяви служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков по bTV.

„Лот 3 не е строен от българска фирма, той е струвал по-евтино, отколкото Лот 2, който е и в по-добро състояние. В мен остава убеждението, че каквото сме си поръчали, това сме получили“, отбеляза още регионалният министър.

Според него основният проблем за цялостното състояние на пътищата в България и за всички ремонти, които се извършват, е какво се възлага, по кой начин се възлага, какъв е проектът и накрая – какво получаваме.

Не изпускай тези оферти:

„Проблемът не е само в строителя, но накрая той е виновен, защото той е най-удобен“, коментира Иван Шишков.

За магистрала „Хемус“ мога да кажа, че това беше един дълъг филм с малко километри и много въпросителни, добави той. Според него магистралата трябва да бъде планирана и да се строи в цялост.

Министър Иван Шишков обясни още, че ремонтът на жълтите павета в София е по Оперативна програма „Региони в растеж“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е осигурило 41 млн. лева европейски пари за този ремонт, който трябва да бъде завършен през март 2023 г.

„Според мен при него проблемът също е в начина на възлагане на ремонта, в проекта и в цялата организация“, отбеляза той. Другата седмица ще се направи проверка на самия проект по линия на Оперативната програма „Региони в растеж“ . Целта е, ако е възможно, МРРБ да помогне за справянето с този проблем, защото София не заслужава да загуби парите и да имаме лош център“, заяви Иван Шишков.


Още от Дневник за магистралите:

Доскоро единственият обвиняем за пране на пари, предназначени за строежа на магистрала „Хемус“, Борислав Колев, вече не е под домашен арест, съобщава БТА, позовавайки се на информация от Софийската градска прокуратура. Мярката му е променена на „подписка“.

Срещу него все още няма внесен обвинителен акт в съда, което би дало възможност за искане на по-тежка мярка за неотклонение.

Колев беше под домашен арест, но максимално допустимият законов срок на мярката, който е осем месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление, е изтекъл. Поради това от 6 август тя е изменена от прокуратурата в по-лека. Мъжът е все още с активна забрана да напуска пределите на страната, наложена на 9 декември м.г.

Петрова потвърждава за обвиненията на нови осем души по разследването на „Хемус“, без да дава подробности. Според първоначалната информация това са управители на фирми и пълномощниците им, получили пари за строежа, впоследствие изнесени с чували. Заявка за нови арести вътрешният министър Иван Демерджиев даде в края на септември.

Според информацията сред новите обвинени попадат Георги Георгиев от Лом, Лиляна и Павел Божилови. Всички те са на ръководни позиции във фирми, които са били част от верига, в която една компания получава пари за строежа на магистралата и ги прехвърля на друга, като възлага изпълнението, сочат данните от разследването.

Във връзка с разследването през декември 2021 г. Софийската градска прокуратура обвини Борислав Колев. Като организатор на схемата Колев посочи мъж на име Георги Георгиев. Той го е придружавал при тегленето на парите, които понякога били и 6-цифрена сума, от столична банка. След това милионите били предавани на трети човек, чието име Колев не назова в съдебната зала, но го бил казал на разследващите.

Според обвинението той е участвал в създаването на мрежа от фирми, като набирал и мотивирал различни лица да им станат фиктивни управители. Именно по сметките на тези юридически лица били преведени част от парите, предназначени за Лот 5 от магистрала „Хемус“. Впоследствие Колев придружавал фиктивните управители до банков клон, откъдето те теглили парични суми. Така според прокуратурата с 52 тегления от юни 2020 г. до септември миналата година мъжът получил над 53 млн. лева.

По това разследване МВР и прокуратурата влязоха в сблъсък в края на миналата година. От държавното обвинение обвиниха вътрешното ведомство в натиск и дори образуваха разследване срещу директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП). Според МВР прокуратурата съзнателно опорочава разследването.

В края на март министърът на вътрешните работи Бойко Рашков коментира, че главният прокурор Иван Гешев би трябвало да направи искане за сваляне на имунитета на бивши министри по едно от разследванията за строителството на магистралата. Добави, че 30-40% от авансовите плащания за магистралата са отивали в ГЕРБ.

Тогава Рашков не спомена имена на възможни бивши министри, но от изказването му се разбра, че има предвид ръководителите на вътрешното министерство Христо Терзийски и Младен Маринов, които сега са народни представители от ГЕРБ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жени Калканджиева избяга от България. А Тачо?
Next: България застина в ужас: Ето кой се оказа убиецът на обичаната актриса Виолета Донева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.