Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Е такова чудо не бяхме виждали, ето видео! Куче роди вълк
  • Новини

Е такова чудо не бяхме виждали, ето видео! Куче роди вълк

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
vasuvasvaskvksa.jpg

Китайска компания за клониране на домашни любимци обяви раждането на първия в света клониран полярен вълк (Canis lupus arctos).

Той е износен от куче порода бигъл, съобщава National Geographic.

Клонираното вълче е женско и е наречено Мая.

Заедно със сурогатната си майка, двете животни са представени на света в кратко видео на пресконференция, проведена през септември от Sinogene Biotechnology Company в Пекин.

Не изпускай тези оферти:

Видеото е публикувано 100 дни след раждането на Мая.

Sinogene Biotechnology Company е специализирана в клонирането на мъртви домашни любимци (котки, кучета и коне) за частни клиенти.

Но сега компанията иска да използва своя опит в клонирането, за да помогне за опазването на застрашени видове, съобщава Global Times.

Мая е клонирана чрез ДНК от напълно пораснал арктически вълк, наречен Мая, който умира в плен в парка за диви животни Harbin Polarland в Североизточен Китай.

Той е изпратен от Канада в Китай през 2006 г. и е починал поради старост в началото на 2021 г., според Global Times.

Още интересни новини:

На 22 септември, 1955, 14-годишният младеж отива на лов с дядо си. Момчето не подозира, че в този ден животът му ще се промени завинаги.

Когато младият мъж чува шум в гората, той бързо се втурва да открие източника. Дейвид разказва: „Чувах много странен звук. Не приличаше на детски плач, по-скоро на плахо гукане.

Знаех, че трябва да разбера какво става. Не можех да се откажа от търсенето.“ За негова изненада, Дейвид намира мокро до кости, почти измръзнало момиченце. „Покатерих се на една ограда, погледнах надолу и видях едно малко бебе.

Тя беше мокра до кости. Устните ? бяха сини. Беше увита само в тънка кърпа.“ Двамата с дядото се обаждат в полицията и предават момиченцето на в

Дейвид е напълно съкрушен от раздялата с нея.

Той прекарва следващите 60 години в търсене, но от малката Розан няма следа. Не минава ден, в който Дейвид да не мисли за момиченцето от гората. Един ден, съвсем неочаквано, Дейвид получава телефонно обаждане със следните думи:

„Дейв запиши това име и този телефонен номер – Мерилин Сю и телефонния ? номер…Това е твоето малко момиче.“ – казва в слушалката пенсионираният шериф Джон Кати.

Дейвид се свързва с Мерилин и двамата се срещат, 60 годинипо-късно.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млада красавица разстреля с 6 куршума новозабогатял млад адвокат
Next: През 1955 година,мъж намира изоставено бебе в гората. 60 години по-късно е шокиран да чуе това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.