Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ева от ТОНИКА неузнаваема
  • Новини

Ева от ТОНИКА неузнаваема

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
evvaotoaoninka.png

Една от емблемите на „Тоника“ – Ева Найденова, е сменила тотално визията си на прага на своята 69-годишнина. Певицата, която десетилетия наред се носеше с къса и руса коса, вече е с коренно различна прическа и почитателите ѝ я разпознават единственото по отличителния ѝ тембър на гласа.

От известно време насам половинката на покойния Гого се носи с дълга коса до раменете, бретон, но и с нов, доста по-тъмен цвят, минаващ в гамата на кестенявото.

С променената си визия тя се появи за пръв път пред публиката на фестивала „Бургас и морето“ преди 2 седмици. В последно време Ева се е отдръпнала от сцената и няма много концертни изяви.

След разцеплението на „Тоника“ тя предпочете да се присъедини към дуото Краси и Вили Гюлмезови вместо към останалите си колеги, които вече се подвизават като „Тоника СВ“ и все още са под ръководството на създателя на хитовата музикална формация – композитора Стефан Диомов.
Липсата на ангажименти затрудняваше Ева да се справя в битов план, защото тя се грижи и за своята тежко болна майка.

Не изпускай тези оферти:

Преди време с известно неудобство естрадната звезда сподели, че пенсията ѝ е срамна и е малко над 200 лева.

В началото на годината обаче и тя като други свои колеги, които са на прага на оцеляването, попадна в списъците на Министерството на културата, които удостоиха с парични награди в размер на 350 или 500 лева за срок от 3 години 65 наши доказани творци.

Найденова не бе сред гръмко обявените имена сред медиите, тъй като в списъка тя е записана като Геновева Найденова, както е името ѝ по лична карта. Певицата обаче винаги е била известна с псевдонима си Ева.

Същата награда взе и нейната колежка от „Тоника“ Ваня Костова, с която през годините често влизаха в тежки словесни битки и си разменяха публично обиди. Ваня обаче се спомина внезапно след инфаркт през май и не доживя да получи средствата.

Преди да си замине, двете с Ева бяха заровили томахавките и общуваха нормално.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва с Радев?! Снощи липсва в Габрово, днес напразно ще го очакват на Петрова нива
Next: Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.