Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Еврика! Установяват по зъбите на колко години е шофьорът на автобуса убиец Омар
  • Новини

Еврика! Установяват по зъбите на колко години е шофьорът на автобуса убиец Омар

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
eveiraisriaksr.jpeg

Омар Аднан, шофирал автобуса с мигранти, убил двама полицаи в Бургас, няма да обжалва мярката си за неотклонение. На първа инстанция съдът реши да го остави за постоянно в ареста.

Момчето вече направи самопризнания за случилото се в нощта на катастрофата. Пред властите Аднан заяви, че е на 15 години.

Всъщност, медици трудно биха могли да определят точната възраст на младежа, въпреки настояването на Прокуратурата и съмненията, че е по-възрастен, отколкото твърди. Причината – няма изследване, което да отговори еднозначно на този въпрос. Това коментира пред NOVA шефът на катедра „Съдебна медицина“ в Александровска болница доц. Александър Александров.

Дали Омар Аднан е на 15, или повече години е въпрос с първостепенно значение за Прокуратурата – защото присъдата му зависи от това дали е, или не е пълнолетен. Изпратени са запитвания до Сирия, след като Омар подробно разказал в кое село е живял и какви роднини има там.

Не изпускай тези оферти:

Според шефа на катедра „Съдебна медицина“ в Александровска болница няма лекар, който може да отговори с точност на колко години е младият мъж.

„От морфологична гледна точка, от медицинска гледна точка не съществуват методики, които точно да определят кой човек на каква възраст е”, поясни доц. д-р Александър Александров.

Не за пръв път разследващи искат от съдебните медици да кажат заподозрян или обвиняем има ли навършени 18 години, което определя и наказателната му отговорност.

„Има хора в млада възраст – до 30 години, които имат зъбен статус, съответстващ на човек на повече от 50 години. И съответно обратното”, обясни доц. Александров.

Начинът на живот, храненето и климатичните условия оказват влияние. Най-сигурният вариант е насрещната проверка – чрез Външно министерство разследващите да получат информация от роднини на Омар. Или от властите в Сирия.

На този етап разследващите нямат сигурност, че младият мъж действително се казва Омар, че е родом от Сирия и че е на 15 години. На всички тези въпроси могат да отговорят властите в Дамаск, или ако се открие паспортът на младия мъж.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всичко на магистрала Тракия спря! Брутално бедствие удари пътуващите току-що
Next: Синоптици прогнозират сняг през септември

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.