Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Единствената любов на Слави Трифонов – Мартина Огнянова се изля: Ще говоря, всяка вечер бях в сълзи
  • Новини

Единствената любов на Слави Трифонов – Мартина Огнянова се изля: Ще говоря, всяка вечер бях в сълзи

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_5-2.png

Последната официална жена до Слави Трифонов вдигна завесата над митичната им връзка 8 години след тяхната окончателна раздяла.

Танцьорката Мартина Огнянова, която дълго време бе част от балет „Магаданс“ в „Шоуто на Слави“, се изповяда във видео в социалната мрежа фейсбук, разкривайки неподозирани подробности за съвместния ѝ живот с Дългия.

„Според всеобщите разбирания живеех живот на принцеса. Бях с мъж, който беше много известен, много влиятелен. Отстрани изглеждаше прекрасно. Той можеше да си позволи всичко, което поиска, включително и за мен.

7 години имах тази връзка. Всички приятелки около мен искаха да им се случи същото нещо. Говорили сме си как съм се държала, че е станало, защо съм интересна. Те искаха на всяка цена да им се случи това. Близките ми хора също бяха щастливи, защото отстрани изглеждаше вълшебно. Един мъж, който има всичко – финансови възможности, влияние, власт и е известен.

Помежду си обаче имахме зададени отношения – всеки е в някаква роля, за да изградим „прекрасния свят“ и „прекрасния палат“, в който живеем, а всички наоколо казват: „Уау, ето го съвършенството, и ние искаме“, започва разказа си Мартина.

„Отстрани изглеждаха така нещата. Аз определено съм била в самозаблуда. Никога не съм показвала и демонстрирала положение. Със сигурност егото ми се е радвало и се е блазнело от мнението и погледите на хората – за тях всичко изглеждаше супер. Вътрешно за мен не беше така. Имало е много нощи, в които съм плакала“, продължава с откровения си разказ Мартина, разкривайки, че била жертва на постоянен контрол и се е налагало да живее изцяло по правилата на Трифонов.

„Имала съм терзания, съмнения за качеството на връзката с този човек. Хич не харесвам ревността, но понякога човек усеща, че има нещо, което не е наред. И този сблъсък между това, което усещам, а не искам да го усещам.. И различните ситуации. Не става, когато нещо е стъпило само на материално ниво…Аз ще направя така, защото той иска така. Сега ще отидем на почивка еди-къде си, после тука ще работим, тук имаме задължения, там отговорности.

Един такъв свят с график и план и уж не се чувствах изморена, но имаше толкова нощи, в които съм плакала. И гледах никога да не съм сама. Обаче като останеш сам…Те не знаят тези мънички съмнения, ситуации и ние, прикривайки ги от хората, позволяваме нашият свят да изглежда перфектен за тях“, изповядва се бившата любима на Дългия.

„Изживявах си го някак си. Един ден срещнах Коко (бел. ред. – настоящия ѝ мъж). Вече нещата във връзката ми бяха започнали да стават зле. Дълбоко в мен не се чувствах изобщо добре, въпреки че на преден план всичко изглеждаше нормално, аз знаех, че не се чувствах добре. Отидох да тренирам бокс в една зала. Коко дойде да замества треньора ми. Излязохме веднъж на разходка и до ден днешен не сме се разделяли“, споделя почти през сълзи Мартина.

Към днешна дата Огнянова вече не се занимава с танци. С настоящия ѝ мъж Коко развиват общ бизнес, свързан с внос на чуждестранни козметични продукти. Красивата варненка, която дълги години бе до Слави Трифонов, вече има две деца от бившия боксьор. След раздялата с Дългия тя не само бе изхвърлена от балета на шоуто му, но остана и без жилище и кола, с каквито разполагаше, докато бяха заедно. Сега Мартина живее далеч по-скромен живот, но признава, че се чувства повече от щастлива и е срещнала мъжа, за когото винаги е мечтала.

„Чувствам се с него, сякаш ми е не просто любим, а приятел. Можем да говорим за всичко, споделяме си много“, добавя Огнянова за живота си сега.

Мартина в прегръдката на настоящата си голяма любов Коко, двамата са много щастливи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Рачков: Два месеца след края на Като две капки вода ще кажа истината за мен и Веселин Маринов
Next: Гордей се България, лъвовете с втора поредна победа на Световното първенство по волейбол в Бахрейн

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.