Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една от най-богатите бизнес дами загина трагично на круизен кораб в Тихия океан
  • Новини

Една от най-богатите бизнес дами загина трагично на круизен кораб в Тихия океан

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
turarasrkaskras.jpg

Собственичката на бижутерийната империя Tiffany’s в Турция загина нелепо след падане от круизен кораб в южната част на Тихия океан.

71-годишната Дилек Ертек е паднала в морето край бреговете на Таити, докато е била на почивка с нейния швейцарски приятел, съобщават турски медии. Трагедията е станала на 26 октомври, но досега не е била оповестявана в медиите.

Полицията е разпитала 74-годишният ѝ приятел, когато корабът Norwegian Spirit е акостирал три дни по-късно.

Той е освободен без обвинение.
Съобщава се, че екипажът е държал приятелят ѝ под наблюдение, докато корабът пристигне в пристанището Папеете, столицата на Френска Полинезия, тъй като синът на г-жа Ертек Гьокче Атук твърди, че бижута са изчезнали от каютата ѝ.

Не изпускай тези оферти:

Видеонаблюдението е показало, че Ертек е паднала на 26 октомври, но не е била обявена за изчезнала в продължение на 20 часа.

Дилек Ертек отваря първия магазин на Tiffany & Co в Истанбул през 1995 г. и е доставчик на марката в Турция.

Tiffany & Co. е специализирана в търговията с луксозни бижута и специализирани стоки със седалище на Пето авеню в Манхатън.

Продава бижута, сребро, порцелан, кристал, канцеларски материали, аромати, бутилки за вода, часовници, лични аксесоари и кожени изделия. Към 2018 г. Tiffany управлява 93 магазина в САЩ и 321 магазина по целия свят.

Още новини:

А ктьорът ветеран Лесли Филипс, известен с ролите си в популярната поредица от комедийни филми „Давай“, както и като гласа на Разпределителната шапка в три от филмите за Хари Потър, е починал на 98-годишна възраст, съобщават Ройтерс и Асошиейтед прес, цитирани от БТА.

Неговият агент Джонатан Лойд е потвърдил, че Филипс е починал „мирно в съня си“ в дома си.

Първите филмови изяви на родения в Тотнъм през 1924 г. Лесли Филипс датират от 30-те години на миналия век. Актьорът ще бъде запомнен с преувеличеното си комично пресъздаване на английската висша класа, след като участва във филми като „Давай, сестро“ (1959), „Давай, учителю“ (1959), „Давай, полицай“ (1960).

Филипс става известен и с емблематичните си „зарибяващи“ фрази като „Динг донг“, „Е, здравей“ и „Аз казвам!“

По-късно Лесли Филипс преминава към по-драматични роли, включително във филма „Венера“ (2005), в който се снима заедно с Питър О’Тул. Ролята му носи номинация за награда БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля.

Освен в киното Филипс има изяви на сцената, в телевизията и радиото.

През 2014 г. актьорът получава инсулт, докато пазарува в Лондон, но се възстановява успешно.

През 2008 г. Лесли Филипс е обявен за Командор на Ордена на Британската империя като признание за актьорската му кариера.

„Загубих прекрасен съпруг, а публиката загуби истински велик шоумен.

Той просто беше национално съкровище“, каза съпругата му Зара Кар пред в. „Сън“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Елхово почерня от скръб-Убитият полицай готвел голяма сватба
Next: Дават заплата 1375 евро, плащат квартира, коледни и летни бонуси, надбавки и се почива 2 дни в седмицата. Ето къде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.