Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ей така ми е первазът през цялата година! Най-добрата домашна тор за орхидеи: Опитайте!
  • Новини

Ей така ми е первазът през цялата година! Най-добрата домашна тор за орхидеи: Опитайте!

Иван Димитров Пешев март 19, 2023
asyashasorkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Орхидеите са благородни стайни растения, които ни радват с красотата на своите цветя. Но какво, ако вашата орхидея не цъфти?

Ето как да расте и да цъфти с изпитани от Ко4 домашни торове за орхидеи.

Основни хранителни вещества, за да живеят орхидеите

Орхидеите получават хранителните си вещества от въздуха, водата и субстрата. И именно в субстрата можете редовно да добавяте домашни торове за орхидеи, които ще подпомогнат растежа и цъфтежа им. Орхидеите в правилната комбинация изискват по-специално азот, фосфор и калий.

Азотът насърчава здравето и растежа на листата и стъблата, фосфорът укрепва корените, а калият помага на орхидеите да цъфтят обилно. Други минерали, които са необходими на орхидеите, включват желязо, цинк, мед и бор.

Домашни торове за орхидеи: какво трябва да опитате?

Искате ли орхидеите, които отглеждате, да станат гордост на вашия дом? Опитайте се да поддържате техния растеж и цъфтеж не само със закупени химически торове. Вместо това, изберете естествени торове. Можете лесно да създадете тези торове от суровини, които обикновено имате в дома си.

Черният чай е богат на азот

Торбичките с черен чай са с високо съдържание на азот, който подпомага растежа на орхидеите и засяга здравето на техните стъбла и листа. Просто разкъсайте торбичките с черен чай и изсипете съдържанието в субстрата. Наторявайте орхидеите си на всеки 30 дни през пролетните и летните месеци.

Оризовата вода съдържа много витамини

Орхидеите също обичат водата от кафяв ориз. В действителност, след готвене на кафяв ориз, в тази течност остават много витамини. А именно тиамин, рибофлавин, ниацин или фолиева киселина. След като приготвите ориза, изчакайте, докато водата се охлади до стайна температура, след което поливайте орхидеите на всеки 14 дни.

Картофената кора осигурява калий и фосфор на орхидеите.

И картофените обелки са много богати на калий и малки количества фосфор. Тези минерали подпомагат както цъфтежа, така и растежа на орхидеите. Отличен домашен тор е особено охладената вода от варени картофи, която може да помогне на орхидеите да цъфтят след период на покой.

Смесете водата от варени картофени кори/картофи с чиста вода в съотношение 1: 1 и използвайте тази течност за поливане, докато орхидеите образуват цвят. Орхидеите ще възнаградят вашите усилия с поток от цветя.

Цъфналите орхидеи също обичат банановата кора.

Друг доказан домашен тор за орхидеи е банановата кора, която е богата на калий и магнезий. Как да приготвим торове от тях? Нарежете една бананова кора на ивици, покрийте с един литър вода и оставете да престои в хладилника за два дни. След това смесете тази течност с чиста вода в съотношение 1: 1 и използвайте, докато орхидеята не образува цвят.

Естествен подсладител, богат на калий.

Ако искате вашата орхидея да цъфти след период на покой, можете също да подкрепите цъфтежа с меласа. Това е естествен подсладител с високо съдържание на калий. Всичко, което трябва да направите, е да смесите една чаена лъжичка меласа с две чаши вода и да използвате тази смес като поливате.

Източник: За жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е за вярване: Ето какво се случи с големите приятелки след Фермата
Next: Младоженец избяга от жена си още първия ден след сватбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.