Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ексклузивно! Арестуват Божков, ако кацне на летище София
  • Новини

Ексклузивно! Арестуват Божков, ако кацне на летище София

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
bzshsahewhfdrrr.png

Васил Божков ще бъде арестуван, ако кацне на летище София. Пред БЛИЦ от СГП уточниха, че ако в действителност той се върне, Гранична полиция би следвало да го задържи, с оглед на това, че лицето е обявено за издирване.

„Спрямо Божков има наложена мярка за задържане за срок до 72 часа.

След установяването на лицето, органите на МВР следва да го предадат на представители на досъдебното производство, а именно – следователи, които да му предявят постановления в качеството му на обвиняем по три броя наказателни дела.

Лицето следва да бъде разпитано в качеството му на обвиняем, като след това наблюдаващите прокурори ще преценят дали да внесат искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, която следва да се определи от съда“, посочиха още от държавното обвинение.

В същото време вътрешният министър също коментира новината.

„МВР е запознато и ще изпълни задълженията си по закон“. Това заяви пред медиите в Бургас Калин Стоянов – министър на вътрешните работи по време на церемонията по откриване на паметната плоча на двамата полицаи, загинали при гонка с мигранти.

„Това означава, че ще бъде посрещнат и ние ще направим това, което се изисква от нас като Министерство на вътрешните работи. Когато пристигне се очаква да бъде приведен при прокурор, където да му бъде наложена мярка за неотклонение“, беше категоричен Стоянов.

Проверка показва, че вече се изпълнява полет от Дубай за София, като очаквано време за кацане е 15:15 часа.

През януари 2020 г. Божков напуска България и бяга в Дубай, за да избегне задържането си, като след това са му повдигнати 18 обвинения, между които свързани с убийства, пране на пари, укриване на данъци, изнасилване и др.

След бягството си Божков твърди, че е бил подлаган на системен рекет от властите.

По повдигнатите му обвинения са разпитани над 200 свидетели, изпратени са 18 броя европейски заповеди за разследване и молби за правна помощ до 17 държави. Изпратена е и молба за екстрадицията му до ОАЕ, както и още четири молби за правна помощ.

През май т.г. Божков обяви, че е готов да се върне в България, но като защитен свидетел. Месец по-късно се появи мълва, че бизнесменът се завръща в страната през Гърция, но тогава това така и не се случи.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нургюл Салимова: Моля ви, спрете да си измисляте истории
Next: Христо Грозев: Казах ли ви? Пригожин ще е мъртъв до края на годината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.