Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Еньовден е скоро: Ето какво се прави за здраве и късмет и колко билки се берат в нощта преди празника
  • Новини

Еньовден е скоро: Ето какво се прави за здраве и късмет и колко билки се берат в нощта преди празника

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
ennqirqirakskrkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На самия Еньовден не бива да позволяваме в нас да има негативни, отрицателни мисли, защото е възможно да се сбъднат точно опасенията ни! Това е езическо тържество, който по стар български обичай честваме на 23 срещу 24 юни, отбелязвайки лятното слънцестоене .

Той се нарича различно в различните части на България – Среди лето, Иван Бильобер , Яневден и Иванден, което се дължи на християнския обичай, характерна за празника. На 24 юни Православната църква чества рождението на Йоан Кръстител , който предрича появата на Спасителя и проправя път за неговото дело.

Обичаите, които изпълняваме и до днес, в по-голяма степен са запазили древния култ към Слънцето, вместо да се повлияят от църковния празник.
Според народните вярвания, това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си сила, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Билките се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. Първите лекуват 77 определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, обаче, никой не знае и се бере със затворени очи, наслука.

От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните – кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта в живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други така наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство. Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове. Също така се вярва, че еньовските билки притежават силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.

Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето започва да клони към зима, въпреки че е едва началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, окъпва се в реките и прави водата им лековита. След това се отърсва, а падналата от него роса също притежава магическа сила. Според обичаите, на този ден трябва да станем преди изгрева, за да се окъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем „трептящото“ слънце. Вярва се, че който успее да зърне „танцуващото“ слънце ще бъде надарен със здраве и благополучие.

Другият обичай, който се изпълнява на Еньовден и който отново е свързан с магическата сила на водата, е обичаят ладуване. В него основното действащо лице е „Еньовата буля“, в чиято роля се превъплъщава 3 – 4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було. Момите я разнасят из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания.

След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те са хвърлили своите китки в смълчана вода още предходната вечер, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. „Еньовата буля“ започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.

Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото свети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.

Имен ден празнуват: Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна /тъй като е кръстена на билките/. Освен всички именници, на 24 юни празнуват фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на някогашните знахари

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имате ли къща на село: Не бързайте да я продавате, ето защо
Next: Мистерията е голяма: Това са най-зловещите места в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.