Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето ви няколко страхотни идеи какво да правите със старите тенджери
  • Новини

Ето ви няколко страхотни идеи какво да правите със старите тенджери

Иван Димитров Пешев май 27, 2023
tetettrasrasr.png

Добрата тенджера, както казват французите, е първото условие за добра вечеря. Но дори и най-добрата рано или късно става безполезна. Появяват се драскотини, ръжда, емайлът се поврежда, частици от който могат да попаднат в храната. Затова и сме подбрали днес няколко страхотни идеи за какво може да използвате точно тези остаряли съдове вече

Когато тенджерите станат твърде стари, за да се използват по предназначение, на тях може да им се даде нов живот като декоративни елементи и полезни неща.

За да направите саксии от старите тенджери се нуждаете от малко търпение и креативни идеи, които днес ще споделим с читателите!

 

Стар тиган

За да направите обикновена лампа, ще ви трябва стара тенджера от неръждаема стомана и метална стойка, както е показано на снимката.

Диаметърът на стойката, разбира се, трябва да бъде по-малък от диаметъра на тенджерата. За да повдигнете решетката по-високо от дъното на тигана, отхапете преградите между кръговете и ги завъртете надолу. Получавате импровизирани крака.

Сега решетката трябва да бъде фиксирана вътре в тенджерата. За целта пробийте три отвора в стените й на еднакво разстояние една от друга и завинтете винтовете в тях, върху които след това инсталирате решетката.

Лампи от чайници, тенджери и други кухненски прибори са много хубава идея!

Искам да си направите импровизирана мивка за двора на вилата, ето една чудесна идея

За да направите това, развийте винтовете и отстранете пластмасовите дръжки, след което поставете стоманения кабел в отворите, като закрепите краищата му.

Мивката от тенджератат може да бъде окачена навсякъде, например на ограда

Капаците на стари тенджери и тигани могат да станат кухненски куки.

Прекарайте няколко часа, за да организирате необичайна цветна градина на вилата .

Контейнерите за цветя могат да бъдат стари емайлирани тенджери , купички и чайници за отпадъци.

Ако вашият тиган е от неръждаема стомана или емайлиран, използвайте матов лак за спрей.

Всички бои, включително бои за метал, не пасват добре на неръждаемата стомана и емайла, а лакът ще осигури необходимата издръжливост

 

Не мога дори да повярвам, че такава красота наистина може да се направи буквално от нищо и за една вечер.

За да направите дома си удобен и красив с помощта на стари кухненски прибори, както видяхте, изобщо не е трудно. Успех и споделете с нас вашите свежи идеи!

Continue Reading

Previous: Въвеждат нови забрани за някои шофьори: Без каране през нощта и само с определени коли
Next: Хвърляте ли старите кърпи за баня? Вижте само каква чудесия става – и е лесно, кръц-кръц и готово

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.