Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го най-големия БГ домат!
  • Новини

Ето го най-големия БГ домат!

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
sdfgsdtreterww.jpg

1,6 кг. удари кантарът на Васил от с. Мараш

1,6 кг е най-големият домат у нас!

Гигантът е отгледан от Васил Серафимов в китното шуменско село Мараш. 34-годишният мъж пребори конкуренцията по време на традиционният празник на чушката и домата през изминалата събота и си заслужи грамота и стотици поздравления.

 

 

Васил с домата-гигант и певицата Джина Стоева

 

“Сам си направи оранжерия в двора за първа година и спечели от раз. Сам си ги гледа доматите, а тайната е, че ги пръска с коприва. Около 10 дни тя кисне във вода и след това се излива в корените. Преди това на мястото на оранжерията отглеждаше кокошки дълго време и цялата тор се оказва много плодородна за почвата. Имало е и по-големи домати от победителя, но в бързината е откъснал този”, сподели пред “България Днес” сестрата на Васил Ивелина.

 

 

Джина Стоева бе изненадана с букет от зеленчуци

 

Съдбата на домата гигант се оказа неочаквана за мнозина. Тя попадна в притежание на… диджея на фолклорния празник. И вече е изяден.

 

Изпълнителката с мъжка фолклорна група в с.Мараш

 

Специален гост на събитието бе фолкпевицата Джина Стоева. Красавицата си тръгна с пълни ръце от събора – а именно с малко по-малък домат от 1,3 кг, подарен й лично от 34-годишния ерген, който е тракторист и се занимава също със заваряване.

 

 

Кантарът удари 1,6 кг

 

“Вече го изядохме на 4 салати. Много вкусен беше! Пръска го с разтвор от коприва, явно за повече желязо. По възможно най-биологичен начин ги отглежда. Имах честта да участвам в цялата програма и да стана свидетел на провеждането на този прекрасен фестивал. А също и на възстановка на исторически събития”, отбеляза пред вестника изпълнителката на “Пясъчен часовник”.

 

 

Васил подарява друг огромен домат на Джина Стоева

 

Наред с това певицата беше изненадана с тематичен букет от зеленчуци. Който също влязъл в употреба.

“Майка ми ме попита може ли да вземе една чушка от него за салатата. Може, разбира се, казах й аз. А дъщеря ми веднага взе едно морковче и го изгриза”, смее се Джина Стоева.

 

 

Джина с местни родолюбци

 

Останалите домати в оранжерията на Васил в село Мараш освен за салати отиват и за зимнина. С нея вече се е заела бабата на Серафимов, която грижливо ги бели и консервира. А сега остава да се намери и булка за 34-годишния мъж, за да има отмяна на Васко и баба му и помощ за оранжерията и къщата.

 

 

Съвременна Райна Княгиня шие знамето “Свобода или смърт” по време на празника в с.Мараш

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето къде търсят убиеца на Алексей Петров, та се е образувало километрично задръстване
Next: Извънредни вести за жената, която е била с Алексей Петров при убийството му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.