Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо да започнете да ядете по 20 грама сланина всеки ден
  • Новини

Ето защо да започнете да ядете по 20 грама сланина всеки ден

Иван Димитров Пешев март 26, 2023
ssaslnlasnkasnk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Диетолог подчертава, че за да се постигне терапевтичен ефект, сланината трябва да се яде сутрин

Мнозина считат сланината за нездравословна храна. Една от причините за това е, че нейната консумация може да доведе до напълняване. Всъщност този продукт, напротив, помага за решаването на много различни здравословни проблеми. Руският диетолог д-р Марина Сорокина разкри кои са те, предаде Actualno.com.

„Съветвам много мои пациенти да приемат по 10 – 30 грама прясна сланина дневно. Не е вредно, а полезно. Продуктът е отличен източник на витамини А, D, Е, нормализира работата на стомашно-чревния тракт, а също така укрепва костите“, казва диетологът.

Същевременно специалистът подчертава, че за да се постигне терапевтичен ефект, сланината трябва да се яде сутрин.

1. Сланината е полезни за хора със заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Продуктът съдържа арахидонова киселина, която е омега-6 ненаситена мастна киселина. Те от своя страна помагат за контролиране нивото на лошия холестерол в кръвта и премахване на излишния.

2. Сланината помага за активиране на мозъчната дейност. Линоловата и арахидоновата мастни киселини, присъстващи в нейния състав, са много важни за мозъчната функция. Те допринасят за формирането и развитието на мозъка на плода в утробата на майката.

3. Сланината предотвратява развитието на онкологични процеси. За разлика от слънчогледовото масло, този животински продукт не провокира растежа на раковите клетки в тялото и не отделя опасни съединения по време на пържене, от които шансовете за получаване на онкологични заболявания се увеличават. Ако искате да хапнете вкусно и без рискове за здравето, гответе в свинска мас, съветва диетологът.

4. Сланината укрепва имунитета – мастните киселини в нея участват в метаболизма на холестерола и допринасят за бързото отстраняване на токсините от тялото, защитават го от вируси и укрепват имунната система. В допълнение, сланината не претоварва черния дроб и се усвоява лесно. Нейната консумация подобрява метаболизма.

5. Сланината помага за запазването на стройна фигура – тя се разгражда бавно и може да ви накара да се чувствате сити за дълго време. В допълнение, сланината има холеретичен ефект. Но най-важното е да не ядете повече от 30 грама сланина на ден. Диетологът д-р Сорокина препоръчва количество от 20 грама.

Важно: Статията не замества балансираното хранене и консултацията със специалист!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Столичанка си купи яйца от столичен супермаркет, направи си вечеря и кошмарът й започна
Next: Пари, пари и пак пари за тези зодии предсказват звездите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.