Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как Алексей Петров спаси Цветелина Бориславова, дойде редът и на Патрашкова
  • Новини

Ето как Алексей Петров спаси Цветелина Бориславова, дойде редът и на Патрашкова

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
rpqwoqwtiakst.jpg

Журналистката Кристина Патрашкова, известна най-вече от предаването на Гала, успя да вземе интервю от един от най-близките приятели на Алексей Петров.

Марчело Джотолов, който принципно не обича да говори пред медиите сподели много неизвестни факти.

Той направи много интересни твърдения за ролята на Петров в България.

 

Самата Патрашкова също е била в бизнес отношения с бизнесмена покрай вестник „Галерия“.

„Около личности като него витаят легенди, които се подхранват в много случаи от хора, които няма никаква представа, какво става в държавата.

А и не би трябвало да имат. Народът не заслужава да знае всичко, което се случва“, заяви Джотолов в интервюто.

Видеото е публикувано в канала „Без Филтър с Кристина Патрашкова“ в YouTube.

Патрашкова по принцип е позната като светска панелистка при Гала в На кафе, но има и съвсем друго лице.

 

„Алексей имаше ненормална позиция, той познаваше всички.

Който не познаваше, го познаваше него. Не е взел една стотинка от обществена поръчка!

Имаше забрана на всички фирми да участват в такива“.

Марчело Джотолов разказа такива подробности, като например, че Алексей Петров е пратил човек да предупреди банкерката Цветелина Бориславова.

Това стана по времето, когато имаше връзка с Бойко Борисов, да не ползва определена кола известно време.

Заради това тя е оцеляла, заяви той.

„За една вечер 16 пъти му звънна Румен Петков, когато беше министър, Алексей не му вдигна.

Всеки искаше нещо от него, смяташе, че ако има някой, който да му го осигури е Алексей Петров“, разказа Джотолов.

 

„Той се интересуваше от съвсем други неща.

Това го знаят може би 5 човека, но Алексей направи страшно много Косово да бъде признато“, разказа той.

Основната задача на Петров била да вкара Косово в списъка на олимпийските държави и като спортен деец положил огромни усилия това да се случи.

„Беше сигурен, че ако бъде прието в МОК, Косово ще бъде признато и административно“, заяви Марчело Джотолов.

 

Continue Reading

Previous: Когато носите това нещо наопаки, злините и магиите ще се върнат при този, който ги е предизвикал
Next: Фигурката на слона носи щастие в дома, но едва ли някой ви е казвал тези неща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.